Определение № 60369 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение16.11.2021 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд № 2192/ 20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 4084/ 2020 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на Д. С. К. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд № 2192/ 20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 4084/ 2020 г., с което е върната подадената от Д. К. частна касационна жалба вх.№ 6902/ 26.04.2021 г. против постановено от същия съд по същото дело разпореждане от 14.04.2021 г., с което е върната предходна частна жалба на Д. К.. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за разглеждане на исканията му за възстановяване на бригаден генерал Д. Ш. на заеманата преди освобождаването му длъжност „командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада“; за възстановяване на генерал–майор К. К. на заеманата преди освобождаването му длъжност „Началник на Национална разузнавателна служба“; за връщане на нелегално изнесени от страната двеста милиарда долара; за възстановяване на генерал А. А. на заеманата преди освобождаването му длъжност „Началник на Държавна агенция Разузнаване“. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по гр.д.№ 22821/ 2020 г. е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на Д. С. К. с формулиран петитум за възстановяване на бригаден генерал Д. Ш. на заеманата преди освобождаването му длъжност „командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада“. С разпореждане от 13.07.2020 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба като нередовна. С определение на Софийски градски съд от 18.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 8685/ 2020 г. разпореждането за връщане е потвърдено. Подадената от Д. К. частна жалба срещу това определение е върната от градския съд с разпореждане от 29.10.2020 г. По частна жалба срещу последния акт е образувано пред Софийски апелативен съд ч.гр.д.№ 4084/ 2020 г., по което с определение от 23.12.2020 г. разпореждането е потвърдено. Макар в определението да е посочено, че не подлежи на обжалване, Д. К. е подал частна жалба срещу него до Върховен касационен съд. С разпореждане от 14.04.2021 г. апелативният съд постановил жалбата да бъде върната. Това разпореждане също е обжалвано пред Върховен касационен съд от Д. К., но частната жалба е била нередовна и постановилият го съд е дал указания за отстраняване на нередовностите. Съобщение с указанията е връчено на Д. К. на 19.05.2021 г., като в указания срок нередовностите не са отстранени. С обжалваното в настоящето производство разпореждане апелативният съд постановил връщане на частната жалба срещу акта от 14.04.2021 г. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.275 ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл.260 – чл.262 ГПК, които задължават съда, пред когото жалбата е постъпила, да извърши проверка на редовността й. В случай на констатирана нередовност този съд е длъжен да укаже на жалбоподателя да я отстрани в законовия срок, а ако указанията му не бъдат изпълнени – да върне частната жалба. По този начин в конкретния случай е процедирал Софийски апелативен съд, поради което разпореждането за връщане на частната жалба, нередовностите на която не са отстранени в срок, е законосъобразно. Частният жалбоподател не излага доводи, свързани с начина на процедиране на апелативния съд. Той излага доводи по основателността на исковата му молба, чието обсъждане в настоящето производство е недопустимо. Компетентността на тази инстанция в това производство се изчерпва с контрол върху процесуалното решение на апелативния съд за наличие на предпоставките за връщане на частната жалба. А тези предпоставки са налице, тъй като частната жалба е нередовна и нередовностите й не са отстрани в законовия срок. Затова правилно тя е била върната на подателя й. По изложените съображения Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
4- чл. 262 ГПК
- чл. 275, ал. 2 ГПК
- чл. 260
- чл. 274, ал. 2