Определение № 8729 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от М. Г. П., чрез пълномощник адв. Г. Бакърджиев, съответно срещу Определение № 28292/14.07.2026 г. и Определение № 29635/24.07.2026 г., постановени по адм. дело № 8525/2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), с които са отхвърлени исканията му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1347/2026 г., издадена от младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Според частния жалбоподател Определение № 28292/14.07.2026 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 8525/2026 г., е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства. Същият счита Определение № 29635/24.07.2026 г., постановено по същото дело, за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при неправилна оценка на събраните доказателства и при нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК поради незачитане от страна на съда на настъпило ново фактическо обстоятелство – възникване на трудово правоотношение между частния жалбоподател и „Бергнер България“ ООД. Ответникът – младши автоконтрольор към ОПП при СДВР, не изразява становище по подадените частни жалби. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частните жалби и наведените в тях доводи, приема, че същите са допустими като подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу актове, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред административния съд е ЗППАМ № 1347/2026 г., издадена от младши автоконтрольор към ОПП при СДВР, с която на М. Г. П. е приложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението с Определение № 28292/14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8525/2026 г., първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Счел е, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. С Определение № 29635/24.07.2026 г., постановено от АССГ по същото дело, съдът е приел, че посоченото от жалбоподателя обстоятелство – възникването на трудово правоотношение с „Бергнер България“ ООД, макар и нововъзникнало, не обосновава наличие на значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес, обусловил допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Обжалваните определения са валидни, допустими и правилни. Съгласно чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира изпълнението им. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. В тези хипотези законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес, налагащ изпълнението на административния акт преди влизането му в сила. Доколкото в ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.), съгласно които основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е налице, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – имуществена или неимуществена, която по своя характер и интензитет да е противопоставима на обществения интерес, обусловил предварителното изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които се извежда възможността за настъпване на такава вреда, е върху искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдените затруднения при изпълнение на ежедневните семейни задължения и полагането на грижи за малолетното дете не установяват вреда с характеристиките по чл. 166, ал. 2 АПК. При първото искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради затруднения при изпълнение на ежедневните семейни задължения и полагането на грижи за малолетното дете. Към искането не са представени доказателства, от които да се установява конкретна необходимост жалбоподателят лично да управлява МПС във връзка с полагането на тези грижи, нито обстоятелства, обосноваващи невъзможност те да бъдат организирани по друг начин за срока на действие на мярката. Безспорно временното отнемане на СУМПС създава затруднения в ежедневието на адресата на мярката, но тези неблагоприятни последици произтичат от самото естество на приложената ПАМ и не са достатъчни сами по себе си, за да обосноват значителна или трудно поправима вреда. Неоснователни са и възраженията на частния жалбоподател срещу Определение № 29635/24.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8525/2026 г. по описа на АССГ. Действително трудовото правоотношение на М. Г. П. с „Бергнер България“ ООД е възникнало след издаването на процесната ЗППАМ. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да обуслови спиране на предварителното изпълнение, доколкото не е установено в резултат на него да е възникнала реална опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя поради твърдяната фактическа невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. От трудовия договор е видно, че мястото на работа е определено в склада на работодателя в гр. София, както и на територията на Република България, съобразно възложените търговски обекти и клиенти. Предвидените в длъжностната характеристика задължения при предоставяне на служебен автомобил не установяват, че такъв действително е предоставен на жалбоподателя, нито че притежаването на СУМПС и личното управление на автомобил са необходимо условие за изпълнение на трудовата му функция. Допълнително, от представената служебна бележка се установява, че работодателят е бил уведомен още при постъпването на М. Г. П. на работа за временно отнетото му СУМПС. При това положение не е доказано твърдението, че предварителното изпълнение на ПАМ ще доведе до невъзможност за изпълнение на трудовите задължения, до загуба на трудово възнаграждение или до прекратяване на трудовото правоотношение. Не са представени доказателства за предприети или предстоящи действия от работодателя в тази насока. С оглед на това, самото наличие на трудово правоотношение не е достатъчно, за да се приеме, че временното отнемане на СУМПС причинява значителна или трудно поправима вреда, когато не е установена конкретна зависимост между притежаването на свидетелство за управление и възможността за изпълнение на трудовите задължения. От друга страна ЗППАМ е издадена и връчена на частния жалбоподател на 22.06.2026 г., а трудовият му договор с „Бергнер България“ ООД е сключен на 21.07.2026 г., като за начало на изпълнението е посочена дата 22.07.2026 г. Към момента на сключването му същият е знаел за приложената спрямо него ПАМ и за невъзможността да управлява МПС. Към този момент вече е било постановено и Определение № 28292/14.07.2026 г. по цитираното адм. дело, с което първото му искане за спиране на предварителното изпълнение е било отхвърлено. Следователно М. Г. П. доброволно е поел трудовите задължения при вече съществуващо и известно му ограничение за управление на МПС. Възможните затруднения при изпълнение на така поетите трудови функции не са пряка и неизбежна последица единствено от предварителното изпълнение на административния акт, а са обусловени и от последващо самостоятелно волево действие на неговия адресат (в този смисъл Определение № 8030/15.07.2026 г. на ВАС по дело № 6904/2026 г., VII отд.). Правилно АССГ е съобразил и обстоятелството, че към момента на възникване на трудовото правоотношение един месец от максималния тримесечен срок на ПАМ вече е изтекъл, като действието на мярката следва да приключи преди изтичането на уговорения в трудовия договор изпитателен срок. Това обстоятелство допълнително разколебава твърдението за реална и непосредствена опасност от настъпване на вреда с изискуемия от чл. 166, ал. 2 АПК интензитет. Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с прилагането на мярката не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Процесната ПАМ разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна мярка, чиято генерална цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Защитените обществени отношения са с висока степен на значимост, доколкото управлението на МПС представлява дейност, свързана с повишена опасност за живота и здравето на участниците в движението. На този законово презюмиран обществен интерес в случая не е противопоставен конкретно установен личен интерес със същата или по-висока степен на значимост. При тези данни твърдените от частния жалбоподател неблагоприятни последици не обосновават наличие на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, която да налага спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваните определения за правилни, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,