Решение № 335 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 262/2012 г.

Решение № 335 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 262/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Министерство на външните работи /МВнР/ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. № 209/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на цитирана трайна практика на ВКС и съдилищата по процесуалните въпроси: как следва да се третира допусната в диспозитива на решение грешка в името на страната /в случая - на ответника по иска, сега касатор/, ако от съобразителната част на решението, протоколите от с. з. и извършените процесуални действия е видно по отношение на кои страни съдът е разгледал повдигнатият пред него спор - като очевидна фактическа грешка или като порок на решението, водещ до неговата недопустимост; подлежи ли на обезсилване решението, в чийто диспозитив е допусната очевидна фактическа грешка; може ли съдът в хода на въззивното производство служебно да констатира очевидна фактическа грешка в обжалвания първоинстанционен акт и как следва да процедира тогава. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба С. Х. и Н. Х. я оспорват като недопустима и неоснователна. Ответникът по жалба Столична община /СО/ не изразява становище. ВКС намира за неоснователно възражението за недопустимост на касационната жалба - въззивното решение, с което се обезсилва като недопустимо първоинстанционното и делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване - ТР № 1/01 г., т. 3. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционното за отхвърляне на исковете срещу СО и касатора и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Прието е, че първоинстанционното решение е постановено срещу ненадлежен ответник - искът е предявен срещу СО като главен и Министерство на външните работи като евентуален ответник, а решението е постановено срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/ - друго юридическо лице, което не е страна по делото. В цитираната при допускане на обжалването трайна практика на съдилищата е прието, че очевидна фактическа грешка има при външно несъответствие между формираната в мотивите на съда действителна воля по предявените искове и изразената в диспозитива на решението. В. и касационният съд могат да констатират грешката и служебно, и да върнат за поправката й делото на съда, постановил обжалвания акт - чл. 247 от ГПК. Обезсилването на решение поради допусната в него очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като води до ново разглеждане и пререшаване на спора по същество, без да са налице пороци на обжалвания акт / р. по гр. д. № 416/97 г. на ВКС, петчленен състав, ТР № 1/01, т. 3/. Въз основа на закона и тази практика ВКС на РБ постановява решението си по спора - чл. 291, т. 1 от ГПК. Изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение са неправилни: В случая искът е предявен срещу СО и МВнР. Последният е призоваван по делото и процесуалните действия са извършени спрямо него и от него - видно от протоколираното участие на представителя на МВнР в съд. заседание, исканията, писмените възражения и становища на този ответник пред първата и въззивната инстанция. Грешното еднократно пълно изписване на наименованието на този ответник в мотивите /по-надолу в текста е използвана абривиатура, сходна с тази на касатора/ и в диспозитива на първоинстанционното решение е очевидна фактическа грешка, която въззивният съд е следвало да констатира служебно и върне делото за поправката й на първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче АС е приел, че решението на първоинстанционния съд е постановено срещу ненадлежен ответник и го е обезсилил, като е върнал делото за ново разглеждане по същество на първоинстанционния съд, без да е налице порок на решението, който да обуславя това. В. решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на евентуалния ответник МВнР, по реда на чл. 247 от ГПК. След поправката делото следва отново да се изпрати на АС - София за разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от друг състав на въззивния съд. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение