Определение № 12013 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. Д. срещу определение № 8595 от 29.08.2024 г., постановено по административно дело № 1907/2024 г. от Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против изричен отказ на Управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), обективиран в негово писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 г., а в условия на евентуалност срещу мълчалив отказа на Управителя на НЗОК по искането му в заявление вх. № 19-01-125/30.03.2021 г. на НЗОК да бъде издаден акт за назначаването на длъжност „контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК Варна и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна - Управителя на НЗОК с указания за възможността да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, при което по делото е постъпило възражение, в което са изложени подробни доводи за неоснователност на същата, с искане да бъде отхвърлена и им бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Не е спорно между страните, че административното производство е образувано по заявление вх. № 19-01-125/30.03.2021 г., с което Д. е направил искане да бъде назначен на длъжност „контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болнична помощ“ в РЗОК – Варна, което е спряно с решение № РД-433/22.06.2022 г., издадено от Управителя на НЗОК до окончателното приключване на производството по гр. дело № 16467/2021 по описа на Районен съд – Варна. Производството по това дело е приключено с постановяване на окончателно решение № 449 от 04.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2186/2023 г. по описа на ВКС, с което НЗОК е осъдена да му заплати обезщетение в размер на 25925 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане за недопускане до работа на длъжност „контрольор“, в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК Варна. Д. подава заявление до Управителя на НЗОК с вх. № 20-03.200/15.07.2024 г. с искане във връзка с влязлото в сила решение на ВКС и съществуващо трудово правоотношение между него и НЗОК за посочената длъжност да му бъде връчен екземпляр от трудов договор, подписан от работодателя и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП, както и да бъде допуснат да изпълнява служебните си задължения. С писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 г. Управителят на НЗОК уведомява Д., че предвид образуваното пред ОС Варна гр. дело № 587/2022 г., спряно с определение № 1087 от 17.03.2022 г. до приключване на съдебното производство по гр. дело № 16467/2021 г. по описа на РС Варна производството по преписката, образувана по негово заявление № 19-01-125/30.03.2021 г. не може да бъде възобновено, като липсват доказателства за съобщаването му на адресата. С уведомление от 07.08.2024 г. с вх. № 20-03-200 Д. отново отправя искане до Управителя на НЗОК производството по посочената преписка да бъде възобновено, като от съдържанието му се установява, че към посочената дата същият е запознат горепосоченото писмо. С решение № РД-15-223/21.08.2024 г. Управителят на НЗОК възобновява административното производство по заявлението на Д. вх. № 19-01-125/30.03.2021 и оставя същото без уважение като излага подробни съображения за липсата на основание да бъде назначен на исканата длъжност, тъй като не е налице трудово правоотношение между него и НЗОК, а с влязла в сила на 01.12.2017 г. заповед № 9/17.11.2017 г. служебното му правоотношение е прекратено и не са изпълнени предпоставките по чл. 10 от Закона за държавния служител. С обжалваното пред настоящия състав определение № 8595 от 29.08.2024 г., постановено по адм. дело № 1907/2024 г. АС Варна оставя без разглеждане жалбата на Д. с вх. № 11818/26.08.2024 г. срещу изричния отказ на Управителя на НЗОК, обективиран в писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 г., а в условия на евентуалност срещу мълчаливия отказ на Управителя на НЗОК по заявлението му с вх. № 19-01-125/30.03.2021 г. по описа на НЗОК да бъде издаден акт за назначаването му на длъжност „контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болнична помощ“ в РЗОК – Варна Определението е правилно. Правилно, въз основа на представените по делото доказателства АС Варна приема, че жалбата на Д. срещу изричния отказ да бъде възобновено производството, обективиран в писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 г., в което не е посочен срок за обжалването му и липсват доказателства за съобщаването му на жалбодателя, при условията на чл. 140, ал.1 АПК е подадена в срок. Правилно същата е приета за недопустима, поради отпаднал правен интерес, тъй като ден след подаването ѝ – на 20.08.2024 г. е постановено решение № РД-15-223/21.08.2024 г., на Управителя на НЗОК, с което е възобновено административното производство, с което е оттеглен обжалвания от Д. отказ за възобновяването му обективиран в писмо изх. № 20-03-200/30.07.2024 г. При това правилен е и изводът, че в случая не е налице формиран отказ на Управителя на НЗОК по искането на Д. в заявлението му му с вх. № 19-01-125/30.03.2021 г. по описа на НЗОК да бъде издаден акт за назначаването му на длъжност „контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болнична помощ“ в РЗОК – Варна, тъй като до постановяване на решение № РД-15-223/21.08.2024 г., производството е било спряно. Правилно съдът приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 159, т.т. 1 и 4 АПК и след оставяне без разглеждане жалбата на Д. прекратява производството по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение