Определение № 11664 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. К., подадена чрез адв. С. Паров против определение № 8556/08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1582/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив), с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на К. против мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни, а производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на процесното определение като неправилно и да се върне делото на АС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор на пълномощника адв. Р. Йорданова. Претендира разноски. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. На 11.06.2025 г. К. е депозирал молба, с която е поискал от ответника на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, в качеството му на субект, на когото се обработват лични данни, в 14 дневен срок да му бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи негови лични данни, които обработва дружеството във връзка с дейността си, за придобити задължения чрез цесия от трети лица. Посочен е адрес за предоставяне на копията – гр. Пловдив, ул. „Скопие, № 39, ет. 7, ап. 18. Установява се от представените доказателства, че на 26.06.2025 г. ответникът е изготвил писмен отговор, изпратен на този адрес, като на два пъти същият не е могъл да бъде връчен успешно на жалбоподателя, както чрез куриерска фирма „Европът“, така и чрез „Български пощи“ ЕАД. При тази фактическа установеност съдът е приел, че не е формиран мълчалив отказ, а напротив – налице е изрично произнасяне на сезирания администратор на лични данни. При несъгласие със съдържанието на отговора, субектът е можел да го оспори самостоятелно по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛРД, нещо, което обаче не е сторил. Следователно според АС-Пловдив, мълчалив отказ в случая не съществува, предвид своевременното произнасяне на ответника с писмото – отговор, което не представлява изричен отказ При запознаване с процесното писмо и приложението към него, настоящата инстанция констатира, че същото съдържа потвърждение, че лични данни на К. по договор за потребителски кредит № 2686278, сключен с „Кредисимо“ ЕАД от 09.12.2022 г. и договор за потребителски кредит № 507011, сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД от 04.10.2022 г., а именно ЕГН, данни по лична карта, постоянен и настоящ адрес, пол и гражданство, телефон за контакт и ел. поща, се обработват от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Лицето е уведомено за целите на обработване, категориите лични данни, получателите и срокът на обработване. Липсва обаче отговор от страна на сезирания администратор на лични данни защо не са предоставени исканите от К. копия на документи/извлечения или части от документи, носители на лични данни, както и съществува или не задължение на администратора да ги предостави съобразно действащата нормативна уредба, в т.ч. регламентацията в чл. 15, § 3 от ОРЗД, в която посока има константна съдебна практика. Поради това на практика е формиран фактически/мълчалив отказ, защото на този въпрос не е изрично отговорено. Този отказ е предмет на първоинстанционното дело, независимо от произнасянето на ответника с невръченото на жалбоподателя писмо. Затова неправилно АС-Пловдив е приел, че липсва мълчалив отказ и жалбата се явява недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Прекратителното определение следва да се отмени и делото за се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената жалба по същество. При този изход на делото ответникът следва да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата 30 лева разноски за държавна такса, а на пълномощника на жалбоподателя да заплати сумата 400 лева възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,