Решение № 278 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2017 г.

Решение № 278 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационни жалби, подадени от "Евро строй БГ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. М., срещу Решение № 1967 от 14.10.2016 г. и решение за допълване № 2550 от 16.12.2016 г., постановени по адм. дело № 547/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В., в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002515003193-091-001/09.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърден с решение № 653/05.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" "ОДОП"/ гр. В. при ЦУ на НАП В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Относно задълженията по ЗДДС за дан. период м. 07, м. 08 и м. 11.2014 г. се поддържа в жалбата довод за липса на мотиви в допълнителното решение, въпреки диспозитива за отхвърляне изцяло на жалбата. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. И., в писмена молба излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателни. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-03002515003193-091-001/09.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърден с решение № 653/05.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "Евро строй БГ" ЕООД са установени задължения за ДДС за дан. периоди м. 01., 02., 03,12 2012 и дан. периоди м. 01,м. 09, м. 10,м. 11. 2013 и дан. периоди м. 07,м. 08 и м. 11.2014 г. в размер на 15 271.73 лева, със съответната лихва и в частта на определен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 3085,29 лева със съответната лихва. В останалата част РА е отменен, респективно жалбата е оставена без разглеждане, поради което не е била предмет на разглеждане пред АС. С Решение № 1967 от 14.10.2016 г. АС е изменил процесния РА в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., като е намалил размера дължим за довнасяне на 2 059.21 лева и лихви в размер на 337.02 лева. В частта в която е отменен РА за разликата над 2 059.21 лева до пълния размер от 3085,29 лева, съдебното решение, поради липса на касационна жалба е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт след уточнение в съдебно заседание на 4 май 2016 г., съдът е приел за установено, че жалбоподателят оспорва ревизионния акт, в частта в която е потвърден с цитираното решение в частта, с която е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 3 085.29 лева и лихви от 636.62 лева, формиран от единствено от непризнати разходни норми на гориво в размер на 16 108.38 лева /стр. 23 от ревизионния доклад/, с който е увеличен финансовия резултат, деклариран в годишната данъчна декларация. След като е описал подробно в мотивите на съдебния си акт какви доказателства са събрани, съответно изслушаните две експертизи ССЕ и СТЕ и свидетелски показания на свидетел С. Р., който е работел през 2013 г. във фирмата на жалбоподателя като шофьорът на товарен автомобил "МАН", съдът е посочил, че след като кредитира двете експертизи счита, че жалбата е частично основателна и РА следва да бъде изменен съобразно заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно-счетоводната експертизи. С решение за допълване № 2550 от 16.12.2016 г., съдът е допълнил решение № 1967/14.10.2016 г., като е отхвърлил жалбата на "Евро строй БГ" ЕООД, срещу процесния РА, в частта с която е определен за внасяне допълнителен данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м. 01, 02, 03 и 12/2012 г., за м. 01, 09, 10 и 11/2013 г. и м. 07, 08 и 11/2014 г. в размер на главница от 15 271.73 лева и лихви от 2 902.98 лева. В мотивите на решението съдът е приел, че за закупеното и изписано гориво, превишаващо установената разходна норма 45л/100 км законосъобразно е направен извод, че същото е било предназначено за дейност, различна от икономическата дейност на жалбоподателя, поради което правилно данъчните органи са коригирали данъчната основа като са я намалили с покупките с право на пълен данъчен кредит с размера на данъчния кредит на ревизираното лице за съответните периоди подробно индивидуализирани в мотивите на акта. Тези доводи са относими и са обсъдени в мотивите на съда само досежно дан. периоди м. 01., 02., 03,12 2012 и дан. периоди м. 01,м. 09, м. 10 2013.11. 2013 г. Относно останалите процесни дан. периоди м. 07, м. 08 и м. 11.2014 г. и съответния размер на начисления ДДС, липсват мотиви в обжалвания акт. Решенията са постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На първо място е основателен довода в касационните жалби за липса на мотиви в обжалваните актове, относно наличието на предпоставките на чл. 122 от ДОПК. Както в хода на ревизията, така и пред първоинстанционния съд ревизираното лице е твърдяло липса на предпоставките за извършване на ревизия по особения ред. Тези доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд, а само в Решение № 1967 от 14.10.2016 г. е посочено че "в жалбата се оспорва прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ДОПК по отношение на дължимия по ЗКПО и по ЗДДС данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. Счита, че ревизията не е трябвало да бъде извършена по особения ред". Отговор на това възражение липсва в мотивите на обжалваните съдебни актове, а този въпрос е определящ предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за правилност на установените фактически констатации в РА. На следващо място касационна инстанция намира, че АС не е формирал логически и последователни фактически изводи. Така с Решение № 1967 от 14.10.2016 г. е изменил РА като е кредитирал приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза, която вземайки предвид заключението на съдебно-автотехническата експертиза е изчислила за 2013 г. данъчен финансов резултат 43 471.54 лева, върху който корпоративния данък за 2013 г. /10%/ е на стойност 4 347.15 лева, намален с внесения от жалбоподателя корпоративен данък в размер на 2 287.94 лева. съдебно-автотехническата експертиза е определила разходна норма 50л/100 км. Въпреки че е отменил РА в частта относно увеличения финансов резулатат на дружеството над сумата от 43 471.54 лева с решение за допълване № 2550 от 16.12.2016 г. съдът е отхвърлил жалбата в частта по ЗДДС и е приел, че за закупеното и изписано гориво, превишаващо установената разходна норма 45л/100 км е направен обоснован извод, че същото е било предназначено за дейност, различна от икономическата дейност на жалбоподателя, поради което правилно данъчните органи са коригирали данъчната основа като са я намалили с покупките с право на пълен данъчен кредит с размера на данъчния кредит. На следващо място в същото решение съдът е приел, че не се е произнесъл по тази част от ревизионния акт, с която е определен данък върху добавената стойност по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 01, 02, 03 и 12/2012 г., за м. 01, 09, 10 и 11/2013 г. и м. 07, 08 и 11/2014 г. в общ размер от 15 271.73 лева - главница и лихви от 2 902.98 лева и въпреки всичко не е изложил никакви мотиви досежно данъчни периоди м. 11/2013 г. и м. 07, 08 и 11/2014 г., а изложените за останалите периоди, както беше посочени са в противоречие с установеното относно увеличението на финансовия резултат на дружеството. От мотивите на решенията не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил само с посочване на установеното в хода на ревизията и събраните доказателства в съдебното производство, като същите не са обсъдени в съвкупност и въз основа на тях не са изведени приложимите материално правни норми. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на назначените в хода на производството експертизи. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решенията в обжалваната им част въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд . При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, като се изложат доводи за наличие на предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК и наличие на конкретни материално правни разпоредби за определените в хода на ревизията допълнителни данъчни задължения. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решенията в обжалваната част като постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,