Определение № 109 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Аграрен университет – П., представлявано от ректора проф. д-р Х. Я., чрез адв. Д. Б., за изменение на решение № 60325/11.01.2022 г. по гр.д. № 3890/2020 по описа на ВКС в частта за разноските, присъдени в полза на страната. Делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 588/15.06.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 470/2020 г. от ищцата Й. З. и от ответника по иска Аграрен университет, населено място. Съставът на ВКС е присъединил за съвместно разглеждане и частно гражданско дело № 3889/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о. С определение 30.03.21 г е върнал касационната жалба на З. против въззивното решение и в тази част е прекратил производството по касационното дело. Страните са уведомени за предмета на касационно гр.д. № 3890/2020 г. С решение от 11.01.2022 г. ВКС се е произнесъл по същество по касационната жалба на университета и по присъединеното частно дело. Произнесъл се е по разноските, сторени в първа и втора инстанция, както и в касационна, предвид резултата по спора, като е съобразил вече присъдената от въззивния съд сума по недопустимия иск на З., както и разноските, направени от университета в производството пред ВКС, вкл. в частта по върнатата касационна жалба на З., както и по присъединеното частно дело. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна. Тя, обаче не е представила по делото списък на разноските, каквото е изричното условие по чл. 80 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г., поради което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските, се явява недопустима – така разясненията в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение