Определение № 620 от 13.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4018/2014 г.

Производство по чл. 278 и 288 ГПК. Обжалвано е определение № 7290/07.04.2014 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 17515/2013, с което е потвърдено определение за връщане на насрещна искова молба и е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение по доказателствените искания. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. В. В., който го обжалва в срок, като счита, че във връзка с връщането на насрещната искова молба въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта съдът да се произнесе първо по молба за освобождаване от такса и след това по редовността на исковата молба поради непредставянето на доказателства за внесена такса; а във връзка с определението по доказателствените искания счита, че частната му жалба е допустима и основателна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено е от въззивен съд намира, че в едната част то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, а другата – съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са изпълнени в срок указанията за внасяне на такса по предявения насрещен иск нито в първоначалния, нито в намаления в последствие размер. В този срок не е поискано и освобождаване от такса за разглеждането на иска. Определението на съда по доказателствените искания не подлежи на отделно обжалване с частна жалба, то подлежи на проверка от по-горната инстанция в случай на обжалването на решението по съществото на делото. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че в указания срок ищецът не е поправил нередовността на насрещната искова молба като не е представил доказателства за внасяне на таксата по предявения насрещен иск нито в първоначалния, нито в намаления в последствие размер. Също правилно съдът е приел, че искане за освобождаване от такса е направено едва с частната жалба срещу разпореждането за връщане на насрещната искова молба, което не може да бъде разгледано. Правилно съдът е приел също, че определенията по доказателствените искания не подлежат на отделно обжалване с частна жалба. Жалбоподателят може да предяви исковете по насрещната искова молба в отделно производство, като поиска своевременно освобождаване от такса за разглеждането им, а оплакванията си срещу определенията на съда по доказателствените искания той може да изложи при обжалване на решението по съществото на делото, ако то е неблагоприятно за него. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение