Определение № 214 от 06.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 409/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу определение № 617/19.09.14г., постановено по в.т.д.№ 558/14г. от Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по подадената частна жалба на НАП против определение № 411/26.08.14г. по гр.д.№ 717/03г. на Шуменския окръжен съд за изменение на одобрена сметка за разпределение на налични парични суми в производството по несъстоятелност на [фирма]/н./, [населено място], обявена в ТР под № 20140811142202. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че държавата чрез НАП не е включена като кредитор в изготвената от синдика сметка за разпределение с описаните в частната въззивна жалба вземания, поради което е разполагала с правото на възражение по чл.728 ТЗ, но не го е упражнила в срока по чл.727 ТЗ и следователно няма право на жалба съгласно чл.729 ТЗ. Определението е правилно. Касаторът се позовава на дадено корективно тълкуване на разпоредбата на чл.729, ал.3 ТЗ в определение № 57/14.01.14г. по ч.т.д.№ 4728/13г. на ВКС, І т.о., като твърди, че обжалваното въззивно определение е в противоречие с приетото разрешение от ВКС. В посоченото определение е прието, че ограничението на правото на обжалване по чл.729, ал.3 ТЗ се отнася до онези кредитори, които са имали правен интерес и право на възражение срещу поредността на изплащане на вземанията в изготвена от синдика сметка за разпределение, но не са го упражнили своевременно. В случай, че съдът служебно или по възражение на друг кредитор с определението по чл.729, ал.1 ТЗ постанови промяна в реда на удовлетворяване на вземане на неподал поради липса на правен интерес възражение кредитор, от този момент за него възниква интерес и право на жалба срещу промяната, направена от съда в сметката за разпределение. В конкретния случай съдът по несъстоятелността е направил служебно промяна в сметката за разпределение, но вземанията на държавата не са били включени в изготвената от синдика и обявена в Търговския регистър сметка за разпределение. Държавата чрез НАП не е подала възражение по чл.728 ТЗ срещу сметката за разпределение, а с определението по чл.729, ал.1 ТЗ не е внесена промяна в сметката в частта относно вземания на този кредитор /не са изключени вземания/, както и включените вземания не засягат поредността на удовлетворяване, от което да произтича правен интерес за кредитора да обжалва определението на съда по несъстоятелността. Възражението за неправилно прилагане на давността е следва да се релевира по реда на чл.728 ТЗ. По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд