Решение № 5576 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. В., срещу Решение №9324/18.03.2025г., постановено по адм. дело №11783/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени предявените с исковата й молба против Дирекция за национален строителен контрол гр. София претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи удържана сума за представително работно облекло за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021г., както и пропуснати ползи, отново за представително работно облекло за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., със съответната мораторна лихва по двете претенции, свързани с прекратяване на служебното й правоотношение с ответника, ведно със законната лихва до окончателното плащане на претенции. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Бланкетно се сочи и неговата нищожност, без правни аргументи по това касационно основание. Според касатора първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и приложимите за казуса правни норми, което е довело до погрешния му извод за неоснователност на исковите претенции на С. В.. Иска се от съда да обяви първоинстанционното решение за нищожно или да бъде отменено, като се уважат изцяло предявените обективно съединени искове в пълния им претендиран размер за имуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на присъдените суми. Претендират се направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция за национален строителен контрол, действащ чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт Стойнов, в писмено становище и в съдебна зала оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд София - град, като предлага да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на С. П. В., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. с чл.27, ал.3 и ал.7 и чл.28 от Наредба за служебното положение на държавните служители е предявила претенции за осъждане на Дирекция за национален строителен контрол за изплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи удържана сума за представително работно облекло за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021г. в размер на 78.14 лева, както и пропуснати ползи, отново за представително работно облекло за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. в размер на 200 лева, със съответната мораторна лихва по двете претенции, свързани с прекратяване на служебното й правоотношение с ответника. Вредите се претендират вследствие на отменени по съдебен ред два административни акта - Заповед № РД – 16 - 123/09.09.2021 г. на началник на ДНСК гр. София, с която е прекратено служебното правоотношение със С. В., на длъжност главен експерт в отдел „Събиране на вземанията“, дирекция „Правна“ при ДНСК, считано от 09.09.2021 г. и Заповед № РД – 15 – 088/01.06.2022г., отново за прекратено служебно правоотношение със С. В.. Съдът е събрал относими за изясняване на спора и за установяване на фактическата обстановка писмени доказателства. Установил е, че служебното правоотношение на С. В. е прекратено със Заповед № РД – 16 - 123/09.09.2021 г. на началник на ДНСК гр. София. На основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС), във фишът за работна заплата за месец септември 2021 г. на ищцата и е удържана сумата 78.14 лева, изплащана на държавните служители в ДНСК за представително облекло за 2021 година от общо изплатената и за цялата година 250 лева. Приел е още, по който факт няма спор, че С. В. през цялата 2022 година не е била в служебно правоотношение като държавен служител в ДНСК. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел исковете за допустими, като предявени срещу надлежен ответник. По същество ги е приел за неоснователни, като първоинстанционният съд е извършил обстоен анализ на приложимите за случая правни норми. Според съда предоставянето на средства за представително облекло е целево и като такова е пряко обусловено от реалното изпълнение на функциите на държавния служител. Съответно, ответникът има право да си възстанови от изцяло заплатената сума за представително работно облекло за конкретната година онази част, свързана с месеците, в които служителят не изпълнява своите функции поради прекратеното с него служебно правоотношение със Заповед № РД – 16 - 123/09.09.2021 г. Ответникът не дължи и заплащането на суми за представително работно облекло за 2022 г. по отношение на В., защото в целия този период тя не е работила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за отмяната му. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят. Средствата за представително облекло имат определено предназначение, което се реализира само в случаите, в които лицето действително работи на държавна служба. Ищцата не е понесла имуществена вреда при положение, че сумата не й се полага. Тя не е била на служба за периода от издаването на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение до отмяната на тази заповед, което означава, че не е имала нужда от представително облекло, както за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021г., така и през цялата 2022 година. Въпросът за възстановяване на получени суми за представително облекло е нормативно уреден в чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Съгласно същата, когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината, какъвто е настоящия случай. След като за 2022 г. В. не е изпълнявала служебните си задължения, за този период не й се следват суми за представително облекло за цялата година. По изложените съображения, като е отхвърлил изцяло претенциите на С. П. В. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, със съответните лихви, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. В полза на ответника - Дирекция за национален строителен контрол със седалище и адрес на управление в София следва да бъдат присъдени претендираните в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда, съобразно цитираните по-долу разпоредби. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: