Решение № 14141 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2013 г.

Решение № 14141 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Асеновград против решение № 1730/31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1857/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Атанас Георгиев Праматаров от град Пловдив, чрез пълномощника си адв. Карамитева е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил заповед № 20/12.04.2012 г. на кмета на община Асеновград, с която служебното правоотношение на Атанас Георгиев Праматаров - главен експерт "Отбранителна мобилизационна подготовка /ОМП/ и управление при кризи", е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, които водят до незаконосъобразност на административния акт и обосновават неговата отмяна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността главен експерт "ОМП и управление при кризи" в Дирекция "Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и екология" на Общинска администрация - Асеновград, като е заемал една от общо 3 щатни бройки за тази длъжност в дирекцията /другите двама главни експерти са: "Земеделие и гори" и "КУТС"/ . Дирекцията е била с 26 щатни бройки, а общата численост на персонала в Общинска администрация - Асеновград е 169 щатни бройки, съгласно длъжностното разписание от 4.11.2011 г. С новото длъжностно разписание, в сила от 1.03.2012 г., утвърдено въз основа на решение № 88/15.02. 2012 г. на Общинския съвет - Асеновград е изменена структурата на Общинската администрация, като е определена общата численост на персонала в нея на 157 щатни бройки, в специализираната администрация дирекция "Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и екология" е премахната, запазена е дирекция "Хуманитарни дейности" и е създадена нова дирекция "Управление на общински активи", с два отдела: отдел "Управление на общинска собственост, нежилищни имоти, надзор, актуване и разпореждане" и отдел "Строителство, благоустройство и строителен контрол", като общата численост на двете дирекции е 35 щатни бройки, а числеността на главните експерти в двата отдела на първата дирекция е 7 щатни бройки. Щатните бройки за длъжността "главен експерт" в дирекция "Хуманитарни дейности" са 2 както по старото, така и по новото длъжностно разписание. Главните експерти в старата дирекция "Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и екология" и са били общо 5 щатни бройки. При тези факти изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и обоснован. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на решението на Общинския съвет и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.03.2012 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Праматаров. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителят Праматаров длъжност не са налице и двете кумулативни изисквания. На първо място независимо от намаляването на общата численост на специализираната администрация в община Асеновград, щатните бройки за длъжността "главен екперт" е увеличена от 5 на 7 броя. Не е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. При липса на длъжностни характеристики за длъжностите "главен експерт" по новото длъжностно разписание, които да бъдат сравнени с длъжностната характеристика на на съкратения държавен служител по старото длъжностно такова, правилно АС е приел, че не би могъл да упражни контрол за законосъобразност върху оспорената пред него заповед и да установи по безспорен начин дали функциите и задачите, изпълнявани от Праматаров са престанали да съществуват, както и дали те се изпълняват от друг държавен служител. При така събраните доказателства се налага извода, че органът по назначаването не е доказал, че длъжността, която Праматаров е изпълнявал, не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, с оглед на което е обоснован извода, че не е налице реално съкращаване на тази длъжност. С оглед изложеното, административният орган неправилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на заеманата от него длъжност и поради това оспорената заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон. Следователно като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми, Административен съд Пловдив е постановил решение, съответно на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, на същия следва да бъде присъдена сумата от 1130 лева, представляваща адвокатски хонорар на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение