Определение № 11000 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. Й. от гр. Велико Търново с вх. № 3797 от 16.09.2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново против определение № 2458 от 25.07.2024 г., постановено по чканд № 158/2024 г. по описа на същия съд в частта, с която съдът е отхвърлил искането на Й. за освобождаване от държавна такса. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е извършил своевременно и надлежно връчване на съобщението за изпълнение на дадени задължителни указания във връзка с направено искане за освобождаване от държавна такса по подадена частна жалба. Жалбоподателят твърди също, че съдът е следвало да събере служебно относимата информация и документи във връзка с материалното положение и имужественото му състояние. Сочи, че съдът не е обсъдил всички възражения, не е извършил собствен анализ на доказателствата. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд приема частната жалба за подадена в срок и от надлежна страна. Същата е допустима за разглеждане по същество в обжалваната част. Видно е от данните по делото, че П. Й. е сезирал Върховния административен съд с частна жалба № 5961/ 11.04.2024 г. по описа на Адчминистративен съд - Велико Търново (вх. № 6508 от 22.04.2024 г. по описа на Върховния административен съд) срещу определение № 723/ 29.02.2024 г. и определение № 777/ 06.03.2024 г., двете по адм.д. № 10322/2023 г. (нов № 158/2024 г.) на Административен съд - Велико Търново. С разпореждане от 23.04.2024 г. председателят на седмо отделение на ВАС е оставил без движение подадената частна жалба поради констатирани нередовности и е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението частната жалба да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическа правоспособност, като представи надлежно пълномощно, както и да внесе държавна такса за производството от 30 лв. и представи вносен документ по делото. П. Й. е депозирал молба от 27.06.2024 г., с която сочи дадените му указания за неправилни, а в условията на евентуалност иска освобождаване от внасяне на държавна такса за производството. С разпореждане от 27.06.2024 г. председателят на седмо отделение на ВАС е изпратил делото на Административен съд - Велико Търново за произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса. С разпореждане № 2317 от 09.07.2024 г. АС - Велико Търново е указал на жалбоподателя да представи в 7-дневен срок декларация за материално и гражданско състояние за установяване на доходите на лицето, семейното му и имуществено състояние и трудова заетост. Изискал е служебно от ТД на НАП - Велико Търново справка за последно регистрираните действащи трудови договори с П. В. Й.. Съобщението за разпореждането на съда е изпратено на жалбоподателя чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.07.2024 г. в 16:25:33 ч. и е получено от Й. на 12.07.24 г. в 12:37:52 ч. съгласно отбелязване в ССЕВ, в която жалбоподателят е регистрирано физическо лице, видно от данните по делото. Задължителните указания не са изпълнени от адресата в посочения срок. С обжалваното в настоящото производство определение № 2458 от 25.07.2024 г. по чканд № 158/2024 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба, тъй като жалбоподателят не е доказал наличието на законовите предпоставки за основателност на това искане, като не е представил изисканата от съда декларация. Определението в тази част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, приложим към частните жалби по силата на чл. 231 АПК, съдебният състав на решаващия съд извършва проверка на редовността на касационната/частна жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Според чл. 213а, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася и по исканията за освобождаване от държавна такса за производството. АС - Велико Търново в случая правилно е приел, че не са представени доказателства, от които да се направи преценка дали са налице основания за освобождаване от държавна такса. В тежест на частния жалбоподател е да установи, че са налице обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2, вр. чл. 236 АПК за освобождаването му от държавна такса. При тези факти съдът, съобразно правомощията си, правилно е отказал освобождаване от заплащане на дължима държавна такса по частната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК държавна такса в производството по частни жалби не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят след преценка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други относими обстоятелства. Главното условие е страната да е доказала, че не разполага с достатъчно средства. Отправеното от Й. искане за освобождаване от държавна такса не е подкрепено с никакви доказателства за имущественото му състояние и материално положение. В тежест на страната е да установи тези релевантни обстоятелства. Затова обоснован е изводът на съда за неоснователност на искането. Твърдението на частния жалбоподател, че именно съдът служебно следва да събере всички релевантни за произнасянето по искането доказателства, не намира опора в закона. Доказателствената тежест е на страната, поискала освобождаване от заплащане на държавна такса, която в случая се дължи на основание чл. 235а АПК. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на искането в съответствие с чл. 227а, ал. 2, вр. чл. 236 АПК води до извод за неоснователност на същото. Предвид изложеното, Върховният административен съд