Определение № 199 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. К. и С. Г. А., срещу определение № 785 от 28.11.2012 г. по ч.гр.д. № 683/2012 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 262 от 26.06.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно. О тветниците по частната жалба не са подали писмен отговор. По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на А. и К. срещу определение № 262 от 26.06.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. За да постанови този резултат съдът е приел, че с обжалваното определение от ВКС е осъществен контрол на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на въззивния съд и с това процесуалният ред за инстанционен контрол е изчерпан. Определението е правилно. Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Определението, с което ВКС се произнася по жалба срещу определение на въззивен съд за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване. Този процесуален ред е изчерпан от жалбоподателите. Правилно с обжалваното определение е отречена допустимостта на подадената от тях частна жалба срещу така постановения от ВКС съдебен акт. Затова частната жалба законосъобразно е оставена без разглеждане, което налага обжалваното определение да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.