Решение № 4544 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, чрез процесуален представител гл.юрк. И.Костадинова, против Решение № 5847 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 149/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба от "ЕСТРЕЯ БГ" ООД, ЕИК 201882236, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя С. И., е отменено Решение № 2153-03-179/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, както и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585 от 11.10.2024 г., на гл.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Варна. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Решение № 2153-03-179/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, че контролния орган не е осигурил участието на 6-те лица в административното производство във връзка с проверката на осигурителя, както и че в административното производство липсва установяване дали лицата притежават качеството на осигурени такива, съответно дали извършват трудова дейност. Посочва, че горните обстоятелства са били безспорно установени по делото, но съдът ги е игнорирал като неотносими за спора. Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЕСТРЕЯ БГ" ООД, чрез процесуален представител адв. А.Димов, с писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-03-179/02.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което са потвърдени дадените на „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585 от 11.10.2024 г. по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, предписани в Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г. на гл.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Варна. Съдът е установил, че административното производство е започнало служебно, по повод подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Н. Г. Г. с [ЕГН] и сигнал от 04.10.2024 г. на органа по отпускане и изплащане на паричните обезщетения от ДОО, за уточняване основанието за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Проверката е обективирана в Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, при която е констатирано, че при предходна проверка на осигурителят „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД, приключила с Констативен протокол № КП-5-03-01379497/15.06.2023 г. е установено, че лицата – Н. Г. Г., П. Б. Д.,М. Г. С., И. Б. Р., М. Д. Н. и И. Б. М., реално не са упражнявали дейност, т.е. не подлежат на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и нямат качеството на осигурени лица, за което са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01380871/19.06.2023 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО до 30.04.2023 г. включително. Констатирано е, че жалбата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01380871/19.06.2023 г. е отхвърлена с Решение № 1671 от 28.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1819/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 9088 от 23.07.2024 г., постановено по адм.д. № 785/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) и заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 КСО е извършено служебно – Справка № 1042-03-102#66/27.08.2024 г. При проверката е установено, че от осигурителя е продължено подаването на данни по чл. 5, ал. 4 за посочените лица за период след 01.05.2023 г. За Н.Г. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 30.09.2023 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 01.10.2023 г. - 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО, като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 24.09.2024 г.; за П.Д. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 29.07.2023 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 30.07.2023 г. - 19.07.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО, като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.07.2024 г.; за М.С. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 11.09.2023 г. за обезщетение по чл. 53 КСО и от 12.09.2023 г. - 30.09.2023 г. с данни за неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж, като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.10.2023 г.; за И.Р. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 14.04.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 15.04.2024 г. – 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО, като трудовото правоотношение не е прекратено; за М.Н. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 13.01.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 14.01.2024 г. - 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО, като трудовото правоотношение не е прекратено и за И.М. данни са подавани за периода 01.05.2023 г. - 04.01.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 05.01.2024 г. - 11.02.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО, като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.02.2024г. Въз основа на установеното в предходната проверка, че лицата реално не са упражнявали дейност, поради което не подлежат на осигуряване по чл. 10, aл. 1 КСО, тъй като нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, контролният орган при ТП на НОИ - Варна е приел, че не е следвало „Естрея БГ“ ООД да продължи да подава по реда на чл. 5, ал. 4 КСО на данни за обезщетения, съответно по чл. чл. 50-51 и чл. 53 КСО за тези лица. Със Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585/11.10.2024 г., издадени от главен инспектор по приходите при ТП на НОИ - Варна на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, „ЕСТРЕЯ“ ООД е задължено, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за: Н.Г. - за периода от 01.05.2023 г. до 31.08.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; за П.Д. - за периода от 01.05.2023 г. до 19.07.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; за М.С. - за периода от 01.05.2023 г. до 30.09.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; за И.Р. - за периода от 01.05.2023 г. до 31.08.2024 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; за М.Н. - за периода от 01.05.2023 г. до 31.08.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1 и за И.М. - за периода от 01-05-2023 до 11-02-2024, с вид осигурен 01, декларация образец № 1. Задължителните предписания са обжалвани от дружеството, като с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-03-179/02.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна жалбата е отхвърлена. Административният орган, позовавайки се на съдебното решение на АдмС – Варна по адм. д. № 1819/2023 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. д. № 785/2024 г., е приел, че лицата, посочени в задължителните предписания не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови правоотношения с „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД и същите нямат качеството на осигурени лица. Допълнително е посочил, че за 6-те лица в Регистъра на трудовите договори са подадени данни с код корекция 2 – „когато се заличава подадено преди това уведомление“, т.е. подадените уведомления за заличаване на подадени преди това уведомления за сключени от дружеството трудови договори с тези лица. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на ТП на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Счел е обаче, че актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като административното производство не е проведено съобразно изискванията на чл. 34, ал.1 и ал.3, чл. 35 и чл. 36 АПК - обжалваното решение е постановено при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, без да е извършено служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства. Контролният орган не е осигурил участието на 6-те лица в административното производство по установяване при проверката на осигурителя дали тези лица притежават качеството на осигурени лица/извършват трудова дейност на лицата, като в административно производство липсва самостоятелно установяване дали въпросните 6 лица са осигурени лица по смисъла на КСО, респ. дали са полагали труд. Посочил е, че обстоятелството, че за предходен период (до 30.04.2023 г.) за посочените лица служебно са заличени данните по чл. 5, ал. 4 КСО, на основание влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД срещу издадени задължителни предписания за заличаването на въпросните данни, поради липса на основания да се приеме, че лицата имат качеството на осигурени такива, не е достатъчно автоматично да обоснове неоснователност на подадените данни за осигуряване за следващи периоди на тези лица. Административният орган не е събрал доказателства и не е обосновал извода, че процесните 6 лица непритежават качеството на „осигурени лица“, за да се укаже на дружеството, че данните им следва да се заличат. Отразил е също и че към момента на подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за 6-те лица, които данни със задължителните предписания е разпоредено да се заличат, въпросът за законосъобразността на предходно дадените задължителни предписания не е бил окончателно разрешен. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са бланкетно наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Според съдебната практика, съществено е това нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В случая правото на участие на страната в процеса не е препятствано, съдът е изяснил релевантните за спора факти, детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта и на производството, и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до посоченото нарушение. Обосновано съдът е достигнал до извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите му, че административният орган не е събрал доказателства и не е изяснил обстоятелството, след 01.05.2023 г. посочените 6 броя лица реално упражнявали ли са трудова дейност по сключените трудови договори, т.е. дали същите имат качеството на „осигурени лица“, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Фактът, че същите нямат такова качество до 30.04.2023 г., което обстоятелство е потвърдено с влязло в сила съдебно решение и служебно са заличени данните им по чл.5, ал.4 от КСО, не води автоматично до извода, приет от административния орган, че и след 01.05.2023 г. нямат такова качество. Административният орган, в изпълнение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност на контролните органи на НОИ, е следвало да събере доказателства /документи, сведения, справки, декларации, обяснения и др./, че и за посочените за всяко едно от лицата периоди след 01.05.2023 г., същите не са осъществявали реално трудова дейност и не е налице осигурително правоотношение. В тази връзка правилно решаващият съд е посочил и че оспорените предписания безспорно засягат осигурителния статус на 6-те лица и същите се явяват пряко и непосредствено засегнати. По делото обаче няма данни предписанията да са били връчени на същите, с което е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Неизпълнението на посоченото задължение е довело до нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички обстоятелства по случая. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като може да повлияе на крайния извод на административния орган, съответно обуславя осъществяването на отменителното основание по чл. 146, т.3 АПК. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореният акт, в този смисъл, са правилни. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото са налице основанията по чл. 143, ал.3 АПК за присъждане на деловодни разноски, но по делото не са представени доказателства за направени такива, при което искането за присъждането им е необосновано и не следва да бъде уважавано. По делото не е представено пълномощно на адв. А.Димов и липсват доказателства за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,