Определение № 3 от 06.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 503/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на П. Р. К. от[населено място], чрез пълномощника му адв. Н. Б., против определение № 98 от 24.06.2010 год. по гр. д. № 799/2010 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 831 от 20.01.2010 год. по гр. д. № 1689/2008 год. на ВКС, както и на решение от 11.03.2005 год. по гр. д. № 5062/99 год. на СРС и решение от 17.01.2008 год. по гр. д. № 217/2007 год. на СГС, отменени с него и е прекратено производството по гр. д. № 799/2010 год. на ВКС, І г. о. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е налице поддържаното от него основание за отмяна по чл. 304 ГПК, с оглед обстоятелството, че предмет на спора е недвижим имот, придобит по време на брака му с ответницата по иска С. Р.. С влязлото в сила решение последната е осъдена да предаде на ищцата владението на имота, поради което и същото го обвързва с оглед качеството му на необходим неин другар в процеса по предявения иск по чл. 38а З.. Моли обжалваното определение да бъде отменено и се постанови допускане разглеждането на молбата му за отмяна. Ответницата по частната жалба И. П. И., чрез адв. А. И., оспорва същата по съображенията в представеното писмено становище. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение по допустимостта на молбата за отмяна подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да приеме в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК недопустимост на подадената молба за отмяна, касационният съд е приел в обжалваното определение, че доводът на молителя за обвързаност от решението на ВКС, чиято отмяна иска, с оглед наличието на съпружеска имуществена общност относно предмета на иска – спорния апартамент, е неоснователен. Изложил е съображения относно липсата на вещни права у ищцата по предявения иск И. И., която има качеството на член-кооператор, което предпоставя и процесуалната й легитимация за предявяване на иска по чл. 38а З.. Тъй като вещните права същата ще придобие в по-късен момент, след снабдяване с нотариален акт, на основание чл. 35 З., то не е и възникнала съпружеска имуществена общност по отношение на имота, поради което и съдът приел, че решението, чиято отмяна се иска от молителя, не рефлектира в неговата правна сфера. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира изводите в обжалваното определение за неправилни. Молителят, сега жалбоподател, е твърдял да е съпруг на ответницата по предявения иск по чл. 38а З. С. Р., от 5.10.1988 год., за което е представил удостоверение за граждански брак. С влязлото в сила решение на ВКС от 20.01.2010 год. по гр. д. № 1689/2008 год., след отмяна на въззивното решение е постановено друго, с което ответницата С. Р., негова съпруга, е осъдена да предаде на ищцата владението върху спорния апартамант № 103, на основание чл. 38а З., в който същата се е намирала на основание предварителен договор за продажба и строеж от 1995 год. С оглед на това е поддържал, че постановеното решение го обвързва, тъй като засяга и неговите имуществени права по отношение спорния имот, придобит по време на брака, с оглед противопоставеното от ответницата владение на основание договор със строителя от 1995 год., но не е участвувал в производството, поради което и е искал отмяна на решението. Това е достатъчно основание да се приеме, че е налице процесуална легитимация на молителя да иска отмяна на решението, на основание чл. 304 ГПК, тъй като с влязлото в сила решение са преклудирани и доводите, които е могъл да направи и неучаствувалия в процеса съпруг на ответницата срещу предявения иск. По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на същия състав на ВКС за разглеждане на молбата за отмяна, водим от което