Определение № 119 от 14.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 584/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, ал.1 НПК по спор за подсъдност между Р съд в гр. С. и Районния съд в гр. Б.. Представителят на прокуратурата изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр. Б.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Н. Д. Р. подал в Районния съд в гр. Б. тъжба срещу В. К. К., В. Г. Ч. и С. П., с обвинения по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 НК и чл. 148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3 НК – за обида и клевета, разпространена чрез телевизионно предаване. Сезираният съд с разпореждане на съдията-докладчик № 162 от 12.05.2009 г. по нчхд № 926/2009 г. прекратил на основание чл.36, ал.1 НПК производството по делото и го изпратил на Районния съд в София, като се мотивирал с местонахождението на студийния комплекс, откъдето е излъчено предаването, на територията на гр. С.. Софийският районен съд се позовал на чл.43, т.1 от НПК и повдигнал спор за подсъдност /за прецизност следва да се отбележи в редакционен план, че СРС е допуснал грешка в диспозитива на разпореждането и вместо РС – Бургас е написал РС – Варна, макар последният да няма никакво отношение към възникналия процесуален конфликт/. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районния съд в гр. Б.. Всички обвиняеми /както и тъжителят/ живеят в неговия район. В интерес на доброто правосъдие и за постигане на бързина, ефективност и снижаване на разходите и деловодните затруднения законодателят е предвидил възможността на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на съд, извън сезирания. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение