Определение № 557 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2022 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Гр.д.№ 3661 от 2022 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е образувано по касационни жалби на Л. С. Г. и Т. В. К. срещу решение № 267092 от 22.12.2021 г. по в.гр.д.№ 14440 от 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав. С решение № 155 от 02.11.2023 г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по тези жалби и е осъдил страните да заплатят разноски и дължимите държавни такси по съединените с иска за делба искове по сметки. С молба вх.№ 14523 от 14.11.2023 г. Л. С. Г. е поискала ВКС да допълни решението си в частта за разноските, които са присъдени на Т. К. с въззивното решение. В заявление от 17.01.2024 г. ответникът по молбата Т. В. К. оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.250, ал.1 ГПК от постановяване на решението /то е постановено на 02.11.2023 г., а молбата е подадена на 14.11.2023 г./. По същество молбата е основателна поради следното: Видно от решение № 155 от 02.11.2023 г. по гр.д.№ 3661 от 2022 г. на ВКС, макар с това решение по същество да е било изменено решението на въззивния съд, не е било изменено въззивното решение в частта за присъдените разноски, съответно на уважената и отхвърлена част от исковете. Предвид на това налице е непълнота на решението на ВКС, която следва да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК. Съобразно представения списък за разноски, за въззивното производство Т. К. е направил разноски в размер на 1 490 лв. /290 лв. държавна такса за въззивната жалба, 600 лв. депозит за експертиза и 600 лв. адвокатско възнаграждение/. Предвид крайния изход на делото /уважаване на предявения от Т. К. срещу Л. Г. иск по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 5 093,50 лв. и отхвърляне на този иск за разликата до пълния предявен размер от 10 187 лв. и уважаване на предявения от Л. Г. срещу Т. К. иск по чл.346 ГПК за сумата 11 230,71 лв./, на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК на Т. К. следва да се присъдят разноски за въззивното производство само в размер на 354,35 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение