Определение № 1331 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 729/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на З. Г. В., от [населено място], чрез адв. Кестенов, срещу определение № 10912 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1928/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Разрешение за строеж /РС/ №93/30.03.2017г. на главния архитект на Община „Марица“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.. Ответникът – главен архитект на Община „Марица“, в срока по чл. 232 от АПК не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорването на процесното РС, тъй като се легитимира като собственик на съседен УПИ IV-50 в кв. 21 по плана на [населено място], т.е. не е възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в XVII-50 в кв. 21 по плана на [населено място], за който е издадено процесното РС. Определението е правилно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на З. В. срещу РС №93/30.03.2017г. на главния архитект на Община „Марица“, с което е разрешено на С. С. изграждането на „жилищна сграда“ от 129,90кв.м в XVII-50 в кв. 21 по плана на [населено място], съставляващ ПИ 501.2 по действащата кадастрална карта. Този имот е съседен на собствения на жалбоподателката УПИ IV-50 в кв. 21 по плана на [населено място]. Доводите, че разрешената за изграждане по одобрените проекти към процесното РС водопроводната шахта е разположена в улица -тупик и че в полза на собственичката на XVII-50 в кв. 21 по плана на с. Труд С. С. е учредено право на преминаване през собствения на жалбоподателката УПИ IV-50, не могат да обосноват качеството на заинтересована страна на В. по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Видно от приложената по делото скица на ПИ с идентификатор 73242.501.2 от действащата кадастрална карта, улицата – тупик попада в имота на С. С., поради което административният орган не е имал основание да приеме, че РС следва да се съобщи на З. В.. Това обстоятелство се потвърждава и в хода на първоинстанционното произдоство от представеното по делото Съдебно удостоверение за висящо гр.д. №11141/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, образувано по искова молба от 26.06.2024г. на З. В. срещу С. С. с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за признаване за установено, че В. е собственик на ½ ид.ч. от наследствен имот 55кв.м., съставляващ улица-тупик по действащия ПУП. Иска по чл.109 ЗС е именно за осъждане на С. С. за премахне незаконно изградена шахта в спорната част от 55 кв.м., неправилно заснета в кадастралната карта като част от собствения й имот с идентификатор 73242.501.2. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на горното обжалваното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,