Определение № 1804 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2378/2024 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на „СЕТАТЕХ“ ЕООД, [населено място], вх.№ 8758/13.05.2025г., за допълване на постановеното по делото определение №1191/15.04.2025г. С подадения чрез адв.Д. Д. писмен отговор насрещната страна, Столична община, оспорва молбата и моли да бъде оставена без разглеждане. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата с правно основание чл.250 ГПК е подадена в законния срок и изхожда от надлежна страна. С определение № 1191/15.04.2025г. по т.д. № 2378 по описа на ВКС за 2024г. не е допуснато касационно обжалване на решението по възз.т.№ 330/2024г. на САС. Молителят поддържа, че в определението по чл.288 ГПК липсва произнасяне относно довода му за недопустимост на възивното решение в частта с която е отменено първоинстанционното за присъждане в негова полза на разноски в размер на 5561.98лв., тъй като те са присъдени по иск, който не е предмет на въззивнатата жалба на насрещната страна, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 40 933.50лв. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавна изразената воля на съда в диспозитива, а не формираната в мотивите. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009г., I г. о., решение № 60 от 09.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 113/2017г., I г.о., решение № 137 от 29.05.2013г. на ВКС по гр. д. № 197/2012г., IV г.о., решение № 263 от 12.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 359/2011г., I г.о. Посоченото се отнася и за производството по чл. 288 ГПК, каквото е това, в което е постановено определението, чието допълване се иска. В това производство касационният съд се произнася по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като определението по чл.288 ГПК представлява окончателен съдебен акт. То не е оттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК, за да могат да бъдат преразгледани предпоставките за допускане на обжалване. Не би могло да се постигне друг резултат в касационното производство и по реда на допълването по реда на чл. 250 ГПК. Самостоятелно основание за неоснователност на молбата за допълване е, че действащата процесуална уредба не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението/ в сл. въззивното решение/ в частта за разноските, когато не се обжалва самият съдебен акт/за разлика от отменения ГПК – чл. 70/. С отпадане на възможността за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските остава уреден само един процесуален ред за защита– производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, което е единственото средство за промяна/изменение или допълване/ на решението в частта с разноските и изчерпва всякакви други възможни защити за коригиране на решението в частта с разноските. В случая, доколкото такова искане се съдържа в касационната жалба, компетентен да се произнесе по него е въззивният съд. Ето защо молбата за допълване на постановеното по делото определение се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: