Определение № 11424 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на кмета на община Девня, чрез адвокат Маркова от АК – Варна. Първата жалба е против определение № 7628/23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1540/2024 г. по описа на Административен съд – Варна /АдмС Варна/, с което е прекратено производството по делото и е осъдена община Девня да заплати на С. Д. М. от гр. Девня сумата от 1010,00лева, сторени съдебноделоводни разноски. Втората жалба е против Определение № 8432/22.08.2024г., постановено по същото административно дело. С него първоинстанционният съдебен състав е оставил без уважение искането на Кмета на община Девня за изменение на определение № 7628/23.07.2024 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност и на двете обжалвани определения поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което е поискано да бъдат отменени изцяло, включително в частта за присъдените в тежест на Община Девня разноски. В отделни нарочни отговори по двете частни жалби, депозирани в 3-дневния срок по чл.232 АПК ответната по жалбите страна изразява становище за недопустимост на първата поради липсата на правен интерес от оспорване на съдебен акт, постановен в полза на частния жалбоподател, а при условията на евентуалност и такива за нейната неоснователност. При условията на евентуалност изразява и становище по съществото на спора като отговор на изложените съображения в тази насока от страна на частния жалбоподател. В отговора по втората частна жалба ответникът оспорва изложените повторно възражения по съществото на спора, касаещ постановеното прекратяване както и депозира становище за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Що се отнася до присъдените в тежест на частния жалбоподател разноски, същият изразява мнение за обективния характер на отговорността за разноски и в този смисъл за дължимостта им в полза на поискалата прекратяване на производството страна при всички случаи. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от активно легитимирана страна, отговарят на изискванията на чл. 231, вр. чл.212 и чл.213 АПК, и са депозирани в нормативноустановения срок за обжалване. Въпреки това жалбата против Определение №7628/23.07.2023г. се явява процесуално недопустима поради следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по подадена на 17.07.2024 г. жалба от С. Д. М. от гр. Девня срещу мълчалив отказ на кмета на същата Община по негови заявления, депозирани на 14.06.2024г. съответно за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен Акт за общинска собственост и за заверка на заявление-декларация за обстоятелствена проверка по реда на чл.578 ГПК. С разпореждане №7581 от 22.07.2024 г. жалбата е приета за редовна и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2024 г. Междувременно на същата дата - 22.07.2024 г. е постъпила молба от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, с която се оттегля жалбата против горепосочения мълчалив отказ и се иска прекратяване на делото, тъй като поисканите услуги били извършени в цялост, като били издадени заявените удостоверения с №№ ОС-197-1/16.07.2024г. и ОС – 197-2/16.07.2024г. и били връчени на процесуалния представител на жалбоподателя на 17.07.2024г., но след подаване на самата жалба. Със самата жалба жалбоподателят М. е изразил претенция за присъждане на разноски. С атакуваното в настоящото производство определение № 7628/23.07.2024 г. по адм. д. № 1540/2024 г. Административен съд – Варна е приел направеното от С. М. оттегляне на жалбата и на основание чл. 159, т. 8 АПК с диспозитива си е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. По отношение на разноските е приел, че такива се дължат на жалбоподателя в доказания като извършен размер, поради което е осъдил Община Девня да му заплати разноски от 1010,00 лева за адвокатското възнаграждение и заплатена държавна такса. При направения преглед на фактите се налага извода, че правен интерес да обжалва прекратителното определение на съда е налице само за С. М., по чиято жалба е инициирано съдебното производството. Оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на производството по делото е резултат който е благоприятен за ответника по жалбата – кмета на Община Девня и за него не е налице правен интерес да го оспорва. Поради което жалбата против Определение № 7628/23.07.2024 г. по адм. д. № 1540/2024 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. Част от възраженията на частния жалбоподател са насочени срещу осъждането на Община Девня да заплати направените от М. разноски в съдебното производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Редът за защита срещу тази част от съдебния акт е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят се е възползвал от тази процесуална възможност като по искането му за изменение на Определение №7628/23.07.2023г. в частта за разноските първоинстанционният съд е постановил Определение №8432/22.08.2024г., чийто неблагоприятен за частния жалбоподател диспозитив подлежи на оспорване на собствено основание, както изрично е посочил това АдмС – Варна в приключващата част на същия съдебен акт. Видно от втората депозирана частна жалба по делото, частният жалбоподател оспорва именно Определение №8432/22.08.2024г. Тази жалба е допустима, но неоснователна. Обжалваното определение е правилно и обосновано. За да достигне до този извод настоящата инстанция приема доводите на първоинстанционния съд за правилни и надлежно аргументирани. Правилен е изводът на АдмС – Варна, че разноските са поискани своевременно, доказано е извършването им в пълен размер, както и обстоятелството, че отговорността на ответната страна е безвиновна и произтича от обстоятелството, че безспорно поведението на същата е станало повод за иницииране на самото оспорване. Сумата не е прекомерна с оглед реализираното активно процесуално поведение на процесуалния представител на ответника, както по прекратеното производство, така и по допълнителното такова, образувано във връзка с двете частни жалби на Кмета на Община Девня. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу определение № 7628/23.07.2024 г. по адм. д. № 1540/2024г. по описа на АдмС - Варна, е процесуално недопустима, като подадена при липса на правен интерес от оспорването и следва да се остави без разглеждане, докато другата против Определение №8432/22.08.2024г., постановено от същия съд, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. При този резултат на делото разноски за настоящото производство се дължат на ответника по частната жалба против Определение №8432/22.08.2024г., постановено по адм. д. № 1540/2024г., който е поискал присъждането на такива. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение