Решение № 96 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 936/2011 г.

Решение № 96 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 936/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. П. Т. срещу тази част от Решение № 452 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 963/2010 г. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната и жалба срещу Решение № 3141 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1652/2008 г. на Софийски градски съд, както и в частта с която е уважена жалбата на ЗД [фирма] срещу същото решение досежно размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди. В частта с която исковете са били уважени за сумите до 20 000 лв. за неимуществени и до 367 лв. за имуществени вреди, като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се подържа становището, че въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно в обжалваната му част, като неправилно е определено съотношението при съпричиняване на вредоносния резултат, както и, че неправилно е определен размера на претендираното обезщетение. ЗД [фирма] не е представил по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 113 ЗДвП при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат. Позоваването е на формирана задължителна практика на ВКС - Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 97 от 6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на I т. о. на ВКС и Решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о. на ВКС. Като взе предвид на основание чл. 290, ал. 2 ГПК доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, съставът на I т. о. на ВКС приема за установено следното: Жалбата е частично основателна. Ищцата е пострадала в резултат на ПТП на 26.08.2006 г. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил "Волво 480" с ДК [рег. номер на МПС] е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД [фирма], Р. Т. е предявила срещу застрахователното дружество обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 713 лв. Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че като пешеходец, Т. е пресичала пътното платно на необозначено място. Оспорил е и размера на имуществените вреди, считайки, че не всички направени разходи за лечение са за заболявания, произтичащи от деликта. Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди до размера на 20 000 лв., приемайки наличие на съпричиняване. Присъдил е обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 704 лв. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел, че жалбата на ЗД [фирма] е частично основателна. Намалил е обезщетението за имуществени вреди и го е редуцирал съобразно степента на съпричиняване, която е определил на 50%. Потвърдил е първоинстанционния акт в останалата му част. По делото няма спор, че Т. наистина е пресичала пътното платно на необозначено място, като към момента на ПТП, по целия участък на [улица]между двете нерегулирани кръстовища, обозначено място за пресичане не е имало. Според ищцовата теза, това обстоятелство изключва съпричиняването на вредоносния резултат. Според тезата на ответника, такова съпричиняване е налице. По поставения правен въпрос, релевантна е задължителната съдебна практика по прилагането на чл. 113, ал. 2 ЗДвП при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат. Приложима е именно хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, тъй като [улица], чието пресичане е предприела Т. е с две платна, всяко едно с по две ленти за движение и по отношение на него може да се приложи характеристиката на двулентов двупосочен път в населеното място - [населено място]. В близост до мястото на пресичане не е имало обозначена пешеходна пътека. Не е имало ограждения и вериги, регулировчик или светлинни сигнали, съобразно препращането към ал. 1, т. 3 и т. 4 на чл. 113 ЗДвП. Пострадалата Т. не е съобразила скоростта на приближаващия автомобил "Волво" и разстоянието до него, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. При тази хипотеза, степента на съпричиняване е 1/4 от страна на пострадалата и 3/4 от страна на водача на увреждащия автомобил. По отношение степента на съпричиняване, въззивното решение е в противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. Становището на настоящата съдебна инстанция по съществото на спора е, че с оглед приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат, ще следва да бъде изменен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Както правилно е отбелязал въззивния съд, размерът на справедливото обезщетение би следвало да бъде 40000 лв., колкото е претендирала ищцата, но при редукцията, съобразно съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото от застрахователя обезщетение ще следва да възлезе общо на 30000 лв. С въззивното решение са присъдени 20000 лв. или ще следва да бъдат присъдени още 10000 лв. Неоснователна е жалбата в частта, досежно разходите, формиращи обезщетението за имуществени вреди. Съдилищата са приели, че заболяванията "папиларен карцином на щитовидната жлеза" и "смъкване на гениталиите" нямат доказана връзка с увреждащото събитие. Изводът им е правилен и съобразен с доказателствата по делото и по-конкретно заключението на медицинската експертиза. Поради това, направените разходи за това заболяване не подлежат на възстановяване в това производство. Доказаните разходи, произтичащи от травмите, получени при ПТП възлизат общо на 732.51 лв. или на Т. следва да бъдат присъдени общо 3/4 от тях или сумата 549.38 лв. С въззивното решение са присъдени 367 лв. или ще следва да бъдат присъдени още 182.38 лв. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, страната, чрез процесуалния си представител е поискала присъждането на разноски в размер на 3530 лв., съобразно платената държавна такса и адв. възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора, на Т. ще следва да бъде присъдена половината от посочената сума или 1765 лв. Поради изложените по-горе, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.