Решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г.

Решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение от 18.06.2010 г., постановено по гр. д. № 2178/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV г състав, с което е потвърдено решението от 6.07.2009 г., постановено по гр. дело № 43398/2008 г. на СРС, 73 състав. С последното са отхвърлени обективно съединените искове на ЗД [фирма] срещу [фирма] по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 1289.03 лв. главница и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 163.97 лв. Касаторът поддържа, че единствено релевантен критерий за определяне на обезщетяване на вредата е пазарната /реална/стойност. Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС за минимална долна граница се прилага когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато обезщетението е определено въз основа на експертна оценка. Счита, че Методиката не отразява адекватно действителната стойност на причинените вреди по смисъла на чл. 273, ал. 2, чл. 203, ал. 2 от КЗ и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 480 от 24.06.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определянето на размера на обезщетението за вреди, причинени на МПС при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при действието на чл. 273, ал. 2 КЗ и прилага ли се чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато са представени фактури за извършен ремонт. Страните не се явяват в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: ЗД [фирма] е предявил обективно съединени искове по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 1289.03 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 163.97 лв. В исковата молба ищецът поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за причинени на МПС м. "Мерцедес Е 200 Д" с рег. [рег. номер на МПС] вреди от пътно-транспортно произшествие на 7.04.2006 г. по вина на водача на МПС "Форд Ескорт" рег. [рег. номер на МПС], със застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователя - ответник [фирма]. С уведомително писмо от 21.01.2008 г. [фирма] е поканено да възстанови изплатеното обезщетение и тъй като не е била възстановена част от сумата в размер 1289.03 лв. я претендира, чрез предявения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ. При определяне на дължимото обезщетение както първоинстанционният, така и въззивен съд са приели, че трябва да намери приложение редът по чл. 3, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенциите за обезщетяване на вреди по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и на възстановяване подлежи сумата от 2267.60 лв. по вариант втори на заключението на автотехническата експертиза. Доколкото ответникът е изплатил сумата от 2330.73 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Жалбата е основателна. Според чл. 273, ал. 2 пр. първо при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6. С решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Това е валидно както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при определяне на обезщетението по предявен иск по чл. 213 КЗ. Със същото решение е прието, че методиката не дерогира приложението на чл. 273, ал. 2 пр. първо КЗ, до колкото обезщетението не надхвърля размера на застрахователната сума по договора - чл. 267, ал. 3 КЗ. С оглед на изложеното, неправилно съдилищата са приели, че в случая следва да бъде приложена Методиката при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Приложените на стр. 15 ксерокопия на документи - платежно нареждане и описание на фактури доказват, че ищецът е изплатил цената на ремонта на "Мерцедес Е" с рег. [рег. номер на МПС] в размер на 3604.76 лв. с ДДС по фактура № 17203 от 27.07.2006 г. и калкулация от 10.04.2006 г. по щета № 41412/2006 г., като част от превод на обща стойност 28 746.68 лв. Цената на ремонта включва вложени материали и труд. Ответникът дължи действителната стойност на вредата, съгласно издадената и изплатена фактура. Счетоводната експертиза доказва извършено от ответника на ищеца плащане на сумата от 2330.73 лв. Или остава неизплатена сумата от 1274.03 лв., в какъвто размер искът по чл. 213, ал. 1 КЗ се явява основателен. За разликата над 1274.03 лв. до 1289.03 лв. искът е неоснователен. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от поканата 1.02.2008 г. до 8.12.2008 г. върху размера от 1274.03 лв. е 148.04 лв. /закл. на в. л. Е. С./. За разликата от 148.04 лв. до 163.97 лв. искът е неоснователен. С оглед от изхода на делото на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 559 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение