Определение № 3020 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3837 от 01.04.2026 година, депозирана от Ц. Ц. Ц., действащ чрез пълномощника си адвокат В. С., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 479 от 19.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 460/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 225 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 4583/2022 по описа на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени предявените от Ц. Ц. Ц. против Р. И. Т. искове за осъждане на Р. И. Т. да му заплати сумата 5 120 лева, от които: 4 500 лева за връщане на посочената сума на отпаднало основание по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и 620 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен договор за тръби и помпа с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. последно от ЗЗД, ведно с мораторната лихва върху цялата сума от датата на поканата - 23.02.2021 г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани. Молителят релевира оплаквания за нарушено право на защита в първоинстанционното производство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед на което поддържа искане за отмяна и на двете посочени по-горе съдебни решения. Във връзка с поддържаното основание за отмяна (чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК) посочва, че непосредствено преди последното открито съдебно заседание пред Районен съд - Русе, на 06.01.2025 г. упълномощеният към него момент процесуален представител на ищеца - адв. И. И. е подал молба за отлагане на насроченото за 07.01.2025 г. открито съдебно заседание поради обективна невъзможност да се яви, обусловена от внезапно заболяване и хоспитализация, удостоверени с приложен болничен лист. Въпреки това, на 07.01.2025 г., първоинстанционният съд е дал ход на делото и го е обявил за решаване, без да се произнесе по тази молба, без да я обсъди и без изобщо да отрази съществуването й в съдебния протокол. Молителят твърди, че по този начин страната е била лишена от възможността да участва ефективно в съдебното заседание чрез процесуалния си представител, да упражни правото си на защита и да влияе върху изхода на делото в най-важния му етап; че лишаването не е формално, а реално и ефективно - страната не е могла да прави доказателствени искания, да оспорва доказателства, да участва в устните състезания и да изложи защитната си теза пред съда. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Р. И. Т., действащ чрез адв. В. М. В. като пълномощник, изразява становище за нейната недопустимост като просрочена, евентуално – че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и чл. 304 ГПК. От друга страна правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на решението. Установен е следователно пределен срок за подаване на молба за отмяна, след изтичането на който производството за отмяна е недопустимо, т.е. недопустимо е подадената след изтичането на този срок молба да бъде разглеждана по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В случая въззивно решение № 479 от 19.11.2025 г. по в. гр. д. № 460/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено на 19.11.2025 година и на тази дата е обявено по предвидения в закона ред. Тъй като така постановеното решение е окончателно и процесуалният закон не предвижда същото да бъде съобщавано на страните, то следва да се приеме, че началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е денят, в който решението е било обявено. При така установеното по делото, се налага изводът, че за молителя тримесечният преклузивен срок по чл. 305 ГПК, приложим към посоченото от нея основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е започнал да тече от постановяване на въззивното решение – т. е. от 19.11.2025 година. Горният извод е ясно изводим и от мотивите на ОСГТК на ВКС, съдържащи се в т. 7 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год. по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 01.04.2026 година – т. е. след 19.02.2026 г., когато е изтекъл посочения по-горе тримесечен преклузивен срок. С оглед изложеното и съобразно указанията, съдържащи се в т. 9 на посоченото по-горе Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, според които молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, настоящата такава следва да се остави без разглеждане. Ответната по молбата за отмяна страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. второ от Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа, която съдът ползва за ориентир, за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8. Доколкото материалният интерес в случая е 2 617.81 евро, касационната инстанция приема, че следва да определи на адвокат В. адвокатско възнаграждение в размер на 311 евро. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение