Определение № 180 от 02.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 303/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С Разпореждане № 742 от 21 март 2024 г. съдията-докладчик от Районен съд – Русе е прекратил производството по н.ч.д. № 329/24 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да се произнесе по искането за кумулация е Окръжен съд – Русе, признал за изпълнение две чуждестранни присъди с влязъл в сила съдебен акт на 18.10.2023 г. Като съобрази изложеното в определението и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В ОС – Русе е образувано н.ч.д. № 941/2023 г. по молба на осъдената Г. Й. З. за определяне на едно общо най-тежко наказание. Съдията-докладчик е изискал справка за съдимост на осъдената ведно със заверени копия на бюлетините. След изслушване на съдебните прения окръжният съд, съобразявайки подробното становище на прокурора, към което препратил без да го допълва, приел, че делото е подсъдно на районния съд и го изпратил там. От справката за съдимост на Г. Й. З. е видно, че последната, влязла в сила на 17 юли 2018 г., присъда, постановена спрямо нея (по н.о.х.д. № 916/2018 г.) е на РС – Русе за престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Окръжен съд – Русе е приел за изпълнение в процедура по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода решение на Апелативен съд в Милано, влязло в сила на 1 декември 2019 г., и Решение на първоинстанционен съд в Рим, влязло в сила на 7 март 2016 г. Съдебното решение на окръжния съд е влязло в сила на 18 октомври 2023 г. Именно то е послужило като мотив за повдигане на спор за подсъдност от страна на районния съд. ВКС намира, че следва да бъде подкрепено становището на окръжния съд, тъй като то е съобразено с правилата на чл. 39, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 8, ал. 2 НК. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК е транспониран основният акт, регулиращ материята за зачитане на присъдите между държавите-членки на Европейския съюз - Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. В чл. 3, § 1. от рамковото решение е предвидено изрично задължението на всяка държава-членка да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави-членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство. А в параграф 2. – че предходният се отнася до досъдебната фаза, до съдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата, особено във връзка с приложимите процедурни правила, включително правилата, свързани с налагане на временна мярка за неотклонение, определяне на престъплението, вида и тежестта на присъдата, както и правилата за изпълнение на решението. Така цитираните разпоредби подлежат на недвусмисленото тълкуване, че не е нужна нарочна процедура по признаване и изпълнение за зачитане на последиците от присъдите, постановени в друга държава-членка. На тях се признават същите като на съответните национални присъди. В този смисъл е и задължителното за съдилищата в държавите-членки тълкуване, дадено в Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — Т. Б./Софийска районна прокуратура (Дело C-171/16), в което е прието, че рамковото решение е приложимо за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния. Пак там е отбелязано експлицитно, че рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс. В смисъла на изложеното дотук се налага извод, че съдебният акт, с който окръжният съд е приел за изпълнение решенията на съдебните власти в Италия не е този, с който Така Мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение