Решение № 636 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 548/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. П. - С., с. М., срещу определение от 23.03.2009 год. по гр. д. №319/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата и за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката не е представила доказателства за липсата на трудова заетост и доходи, както и за наличие на заболяване, намаляващо, ограничаващо или изключващо нейната работоспособност. Правилно въззивният съд е отказал исканата правна помощ. Освен това към настоящия момент Софийският градски съд вече е постановил решение №219/15.07.2009 г. по делото, което е влязло в сила, тъй като съобразно разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗЗДН е окончателно. В случая това е обстоятелство по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗПП, което обезсмисля предоставянето на правна помощ по делото, тъй като не би могло да донесе никаква полза на жалбоподателката. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.