Решение № 4617 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2018 г.
ВАСVIII отделение28.03.2019 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4624/9.07.2018 г. по адм. д. № 10374/2017 г. на Административен съд – София град. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-София да заплати на С. Савов с ЕТ "С. Иванов-САВА" 7000 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4617 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено като неправилно решение № 4624/9.07.2018 г. по адм. д. № 10374/2017 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-2217-1400352-091-001/07.02.2017 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 17 800 лв за двете инстанции. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Савов с ЕТ "С. Иванов-САВА" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменил РА № Р-2217-1400352-091-001/07.02.2017 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. 402 570, 80 лв с 237 444, 79 лв лихви след проведена втора ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и счетоводната отчетност не позволява да бъде определена данъчната основа за облагане с данък. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В РА данъчната основа за облагане е определена като за приходи са взети оборотите от монтираните 106 таксиметрови касови апарата в 106 автомобила, които според протоколите за демонтаж на поддържащата фирма "Инкомссервиз офиссистемс" ООД са собствени на ревизирания едноличен търговец. Като разходи са включени сумите по установени фактури, издадени на ревизираното лице от "Йелоу 333" АД, фирмите, с които има сключени договори за ползване на централен диспечерски пункт, заедно с водачите на автомобилите и франчайз договори с "Радио СВ такси" ООД и "За едно евро" ООД в общ размер 47 952, 86 лв. Определена е данъчна основа за облагане 2 689 565, 36 лв, за което е определен данък върху дохода 402 570, 80 лв с лихви. По време на двете ревизии нито един от водачите на таксиметровите автомобили не е потвърдил заплащане на суми от оборота на касовия апарат, монтиран в таксито на ревизираното лице. Съдът е обсъдил констатациите в РД, че трима от шофьорите са дали обяснения, че са плащали наем/лизинг на "Йелоу такси", не познават С. Савов и не са имали отношения с него. Разпитаният свидетел Найденов – служител на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е дал показания, че при смяна на паметта на таксиметровите касови апарати и при демонтажа им не се изискват пълномощни от лицата, на които са регистрирани от водачите на таксиметровите автомобили, които ги представят за ремонта или демонтаж. Заявленията за регистрация на таксиметровите касови апарати на името на ЕТ "С. Иванов-САВА" не са открити и приложени в преписка. В съдебното производство е разпитан свидетел Станоев, който е дал показания, че през 2008 г. е карал такси без договор с регистриран касов апарат на ЕТ "С. Иванов-САВА", като плащал на С. Савов наем за автомобила, разходите за гориво и поддръжка на автомобила били за сметка на водача, а останалата част от оборота е приход на водача. Показанията на свидетеля не могат да се отнесат към ревизираната 2010 г. и правилно са възприети от съда като непроменящи фактическата обстановка по делото. Предвид неоспореното заключение на графологическата експертиза съдът е приел, че приложените договори за франчайз, за диспечерски пункт, фактури, издадени от ревизираното лице и протоколи за демонтаж на касовите апарати не са подписани от С. Савов. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че таксиметровите шофьори са извършвали превози от името на превозвача за своя сметка, заплащали са наем/лизинг за автомобилите на превозвача, не са заплащали на ревизираното лице, поради което изводът за наличие на укрити приходи и липса на счетоводна отчетност – основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК е необоснован. При липсата на доказателства за получаване на сумите от оборота на таксиметровите касови апарати от ревизираното лице констатацията в РА и РД за наличие на данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК не е подкрепена с доказателства. Липсата на счетоводна отчетност на едноличния търговец при недоказани данни за укрити приходи не е достатъчно основание да се определи данъчна основа в посочения размер на целите обороти по таксиметровите касови апарати, от които са плащани наем/лизинг за автомобилите от водачите и са формирани доходи на водачите, които не са установени от органите по приходите в проведените две ревизии. Регистрацията на касовите апарати на името на ревизираното лице не е достатъчна, за да се приеме, че оборота по касовите апарати е получен от ревизираното лице без каквито и да било доказателства за предаване на суми от водачите на таксиметровите автомобили на ревизираното лице. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 7000 лв разноски за касационната инстанция, които са под минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са прекомерни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,