Определение № 3803 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. И. срещу определение № 2525 от 18.09.2023 г., постановено по ч. гр.д. № 2769/2023 г. на ВКС, II-ро г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 6817/23.01.2023 г., подадена от И. Р. И., чрез пълномощника адвокат С. Л., срещу разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд - Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 2769/2023Г. на ВКС, второ г.о. е образувано по частна жалба на И. Р. И. срещу разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без движение подадената от него молба за отмяна по чл.303 ГПК на решение № 412/09.02.2022г., постановено по същото дело, като са дадени указания за внасяне на държавна такса и вписване на молбата. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не попада в изрично посочените от закона случаи. Посочено е, че производството по подадената от И. И. молба за отмяна по чл.303 ГПК на решение № 412/09.02.2022г. е приключило с влязло в сила разпореждане, с което молбата за отмяна е върната като процесуално недопустима. В производството по подадената частна жалба срещу същото разпореждане е постановено окончателно определение на ВКС, І г.о., с което е прието, че молбата за отмяна е върната законосъобразно. Процесуалните действия на съда и страните във връзка с даването и изпълнението на указанията за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна са включени в предмета на проверка в това приключило производство. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. На обжалване подлежат определенията, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК – ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или ако законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. Определението, постановено от първоинстанционния съд, с което е оставена без движение постъпила молба за отмяна и са дадени указания за отстраняване нередовностите й, не подлежи на обжалване, защото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, като и няма изрична законова разпоредба, регламентираща обжалваемостта му. В частната жалба са наведени доводи, че първо е приключило производството по частната жалба против разпореждането за връщане на молбата за отмяна, въпреки че тази частна жалба е насочена срещу акт, постановен след разпореждането за оставяне без движение на молбата по чл. 303 ГПК. Тези доводи са неотносими към настоящия спор, в който на преценка подлежи допустимостта на частната жалба против разпореждане № 979/12.01.2023г. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с обжалваното определение съставът на ВКС не се е произнесъл по искането за институционален контрол върху разпореждане № 28449/12.12.2023г., с което е разпоредено връчване на препис от решението на районния съд за допускане на съдебна делба и е указано, че подлежи на обжалване, като се поддържа, че това действие на районния съд не е обсъдено и разпореждането не е отменено. Задължение на съда е да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, а в случая в частната жалба изрично е посочено, че е против разпореждане № 979/12.01.2023г. по гр. д. № 16854/2020 г. на Районен съд – Пловдив и се иска отмяната му. Именно по така очертания от самия жалбоподател предмет на спора се е произнесъл съставът на ВКС, като е приел, че частната жалба е недопустима. Съдът не е дължал произнасяне по поставените в частната жалба въпроси относно други актове на съда, постановени по делото, касаещи обжалване на решението по допускане на делбата и направеното общо искане до съда да се произнесе по издадените по делото разпореждания, с които според жалбоподателя е опорочено делото. Дали това решение е влязло в сила или не и съответно дали подлежи на въззивно обжалване, са все въпроси, по които се дължи произнасяне от администриращия жалбата съд по повод допустимостта на подадената въззивна жалба против решението, постановено във фазата по допускане на делбата, но не и в настоящето производство, което е с различен предмет, който не включва преценка на тази допустимост. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,