Определение № 60317 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3676/2021 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба от 28.05.2021 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ чрез гл. инспектор Г. П. срещу определение № 1230/12.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. на Апелативен съд София, с което се оставя без уважение частната жалба на КПКОНПИ против определение от 15.09.2020 г. за допълване на решението по гр.д.№ 270/2009 г. на Софийски градски съд и присъждане на разноски в полза на ответниците, както и определение от 07.12.2020 г. по същото дело за поправянето на очевидна фактическа грешка. В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, „по въпроса за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за водене на делото пред въззивна инстанция, вследствие на което е налице и очевидна неправилност на постановеното определение – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК“, както и че „въззивният съд се е произнесъл в нарушение на изискванията, визирани в императивната норма на чл.254, ал.2, т.6 ГПК по въпроса подлежи ли на обжалване или е окончателно и не подлежи на обжалване постановеното определение, вследствие на което е налице и очевидна невалидност на акта, като са нарушени правата на страната имаща интерес от обжалване на акта“. От Е. Ц. В., В. К. В. и Ц. В. В., чрез адвокат Я. Д. от АК-София, е подаден в срок писмен отговор, с който оспорват доводите в частната касационна жалба и искат определението да бъде потвърдено. От Е. А. К. и Софийска апелативна прокуратура, в качеството ѝ на контролираща страна, не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частна касационна жалба вх.№ 8968/28.05.2021 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена чрез гл. инспектор Г. П., е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: Съгласно чл.275, ал.1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от връчване на съобщението. В случая, съобщение за изготвяне на съдебния акт по ч.гр.д.№ 1057/2021 г. на Апелативен съд София е връчен на КПКОНПИ на 19.05.2021 г. и в него изрично се посочва, че „определението може да бъде обжалвано, както е посочено в него“. Обстоятелството, че съдът в обжалвания акт е посочил освен „определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.“ и „окончателно и не подлежи на обжалване.“ не променя извода, че страната е уведомена за възможността да обжалва определението в законовия едноседмичен срок. Съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство. Съобщение до заинтересованата да обжалва съдебния акт страна по делото е получено на 19.05.2021 г., а частната касационна жалба вх.№ 8968 от 28.05.2021 г. е депозирана в съда след изтичане на законовия едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК /изтекъл на 26.05.2021 г. – сряда/, поради което е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.