Определение № 442 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 138/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т. против определение № 1872/19.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 1168/2025 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на районен съд, с което е върната исковата молба на ищеца К. Т., поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности по молбата. Първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 129 ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК исковата молба е оставена без движение. Указано е на ищеца, че следва да уточни обстоятелствата, на които се основава иска, предявен против ответниците Окръжен съд – Русе и Окръжен съд – Габрово. На ищеца е указано да посочи факти и обстоятелства, касаещи нарушения на разумния срок на производството, както и да внесе сумата 10 лв., представляваща ДТ по сметка на РС – Елена, като представи доказателства за това. Посочено е, че молбата и приложенията, с които ще се отстраняват нередовностите на исковата молба, следва да се представят в екземпляри за съда и ответниците, а ако посоченото действие се извърши в електронна форма – ищецът на осн. чл. 102з, ал. 3, изр. 3 т ГПК да внесе по сметка на РС – Елена съответната дължима ДТ, като представи доказателства за това. Съдът е приел, че препис от разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение е връчена надлежно на ищеца, като съобщението е прочетено в електронния портал за достъп до информация до съдебни дела на 28.10.2025 г. в 16:54:08 ч. и се счита за връчено на тази дата. Това е породило задължение за ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, така както му е указано. Даденият срок е изтекъл на 05.11.2025 г., в който ищецът не е предприел действия към изпълнение на указанията на съда и не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба. Съдът е посочил, че не са отстранени констатираните нередовности и е изтекъл срокът, даден от съда, поради което е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото следва да бъде прекратено. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е следвало да допусне до разглеждане предявения иск и в първото по делото съдебно заседание да даде възможност на страната на отстрани нередовностите по исковата молба. Разпоредбата на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК са ясни и непративоречиви и по тях съществува еднинна практика на ВКС. Съдът е процедирал в съответствие със законовите разпоредби, като е констатирал нередовностите по исковата молба, дал е указания за отстраняването им и след изтичане на дадения законов срок, е върнал исковата молба. Предвидената процесуална възможност в разпоредбата на чл.143 ГПК не ограничава правомощието и задължението на съда да следи за редовността на исковата молба с последващите процесуални действия, предвидени в разпоредбата на чл.129 ГПК. Спазвайки разпоредбата на чл.129 ГПК, съдът не е ограничил правото на съдебна защита на ищеца, в каквато насока са доводите на касатора при позоваването му на практиката на ЕСПЧ и твърденията му за очевидна неправилност на обжалваното определение, поради което не са налице основания за приемане на определението за очевидно неправилно и недопустимо. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС