Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г.

Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., ГК, докладчик Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. А. от [населено място] срещу решението от 23.11.2009 г. по гр. д. № 3952/2000 г. на Софийски градски съд, в отхвърлителната му част. Жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС, отразена в решение № 504/24.09.96 г. по гр. д. № 376/96 г. на I ГО на ВС, което е постановено по аналогичен случай. Ответниците в производството Г. М. Й. и Стана М. Д. не вземат становище по жалбата. С определение № 926 от 22.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса може ли да се допусне и извърши делба на два съсобствени урегулирани поземлени имота, в единия от които има жилища, отделна собственост на част от съделителите, а в другия - жилища на другите съделители. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 16.06.2000 г. по гр. д. № 8818/09 г. на СРС, 52 с-в, с което е отхвърлен искът за делба на УПИ ХV-52 по плана на [населено място], [жк], а делбата е допусната само за другия имот - УПИ ХIV-52. Въззивният съд е приел, че от общия някога парцел ХI-52 по отменения регулационен план, в който тримата съделители са били съсобственици с дялове по 1/3 ид. част, са образувани два урегулирани поземлени имота - УПИ ХIV-52 и УПИ ХV-52. Във втория от тях има две сгради, едната от които е индивидуална собственост на ответника Г. Й., а другата - на ответницата Стана Д.. В УПИ ХIV-52 попада жилищна сграда, собственост на ищцата В. А.. Тъй като в УПИ ХV-52 съществува хоризонтална етажна собственост, земята представлява обща част и затова не е допустимо да се дели - чл. 38, ал. 1 от ЗС, вр. т. 1, б. "д" и "е" на ППВС № 2/1982 г. Затова искът за делба на този имот е отхвърлен. Прието е, че няма пречка да се допусне делба на дворното място, образуващо УПИ ХIV-52. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, има противоречива практика. В обжалваното решение въззивният съд е приел за допустима само делбата на този от общите имоти, в които има една сграда, съответно - недопустима е делбата на другия имот, в който има две сгради в режим на хоризонтална етажна собственост. При идентичен случай В. съд е приел в посоченото от жалбоподателката решение № 504/24.09.96 г. по гр. д. № 376/96 г. на I ГО, че след като от един съсобствен парцел, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, се образуват два нови парцела, делбата им е допустима, щом личните сгради попадат в различни парцели. Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в посоченото решение на Върховния съд. То не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. "д" и "е" на ППВС № 2/1982 г., че делбата на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, е недопустима, но държи сметка и за това, че в един по-късен момент общото дворно място е разделено на два нови парцела /сега УПИ/, във всеки от който попадат сгради, лична собственост на отделни съделители. В тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. В тази хипотеза, ако в единия парцел има хоризонтална или вертикална етажна собственост, дворното място ще представлява обща част само по отношение на собствениците, притежаващи отделни обекти в него и те не биха могли да прекратят тази съсобственост чрез делба. Няма пречка обаче съсобствеността, съществуваща върху двата парцела, да бъде прекратена при условията, посочени в цитираното решение на Върховния съд. По съществото на касационната жалба: Страните по делото В. М. А., Г. М. Й. и Стана М. Д. са съсобственици при равни права на УПИ ХIV-52 и УПИ ХV-52 по плана на [населено място], кв. Горна баня. Ищцата В. М. А. е индивидуален собственик на сграда в УПИ ХIV-52, както и на право на строеж, възникнало преди разделянето на бившия парцел ХI-52 в двата нови УПИ, а ответниците Г. М. Й. и Стана М. Д. са собственици на сграда-близнак в УПИ ХV-52. Съобразно приетото по-горе в настоящото решение, няма пречка да се допусне делба на двата урегулирани поземлени имота, съобразно правата на съсобствениците, като при извършването и съдът следва да разпредели имотите по реда на чл. 292 от ГПК, съобразявайки собствеността на сградите в съответните имоти. По този начин ищцата ще стане изключителен собственик на УПИ ХIV-52, върху който попада собствената и сграда, а ответниците Г. М. Й. и Стана М. Д. ще получат в общ дял УПИ ХV-52, в който всеки от тях е собственик на отделна част от сградата-близнак. Общият УПИ ХV-52 не би могъл да бъде предмет на делба между Г. М. Й. и Стана М. Д. поради забраната на чл. 38, ал. 3 от ЗС, тъй като той ще има статут на обща част. Чрез настоящата делба обаче съсобствеността на ищцата в този УПИ ХV-52 ще бъде изключена, тъй като тя няма собствена сграда в него; съответно - ще бъде изключена съсобствеността на ответниците в УПИ ХIV-52, в който те нямат собствени сгради. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,