Определение № 169 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2836/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№3754 от 06.06.2016г., подадена от Й. П. Г. от [населено място], чрез адв.С. С., срещу определение №313 от 12.05.2016г. на Апелативен съд-В., по в.ч.гр.д.№244/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение №149 от 09.03.2016г., постановено по в.гр.д.№229/2015г. на Окръжен съд-Силистра, за връщане на касционната жалба на Й. Г. срещу решение №171 от 26.11.2015г. по в.гр.д.№229/2015г. по описа на Окръжен съд,гр.С.. В частната касационна жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението си за допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение,инкорпориано в частната касационна жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК - в сега действащата редакция /ДВ, бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, само когато определенията, респективно разпорежданията по чл. 274, ал.1ГПК, са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато такива са постановени от окръжен съд - като въззивна инстанция, както е в настоящия случай, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Режимът за обжалване и в двата случая е еднакъв - с проверката, която извършва ВКС, респ. която извършва апелативният съд, за законосъобразност на определението на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. С оглед изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане частната жалба,като недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.