Определение № 514 от 02.09.2009 г. на ВКС по д. № 274/2009 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 514 София 02.09.2009 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли 2009 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 274/09 по описа на ВКС, І. г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. У. чрез нейния пълномощник адв. М. Д. срещу определение № 114 от 24.03.2009 г. по в.гр.д. № 172/09 г. на Русенския окръжен съд, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявеният от С. У. против Т. П. С. инцидентен отрицателен установителен иск, че ищцата по първоначалния иск Т. С. не е собственик на процесния апартамент, находящ се на 4 и 5 етаж в сградата на ул. ”. № 11 в гр. Р. и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ на нот. акт № 50, т.І, дело № 29/01 г. на нотариус А. М. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ищцата по първоначалния иск Т. Д. С. чрез своя пълномощник адв. Г. Н. в писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по първоначалния иск О. Н. Д. писмено изразява становище, че частната жалба е допустима и основателна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с изложените в частната жалба доводи, намира: Обжалването е по реда на чл. 274, ал.2, а не ал.3 ГПК, тъй като с подадената от С. У. частна жалба се атакува определение, постановено за пръв път от въззивен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Т. Д. С. е предявила против О. Н. Д. иск за ревандикация на недвижим имот- апартамент № 8, находящ се на 4 и 5 етаж от секция “А” на жилищен блок, застроен върху поземлен имот в гр. Р., ул. ”. № 11, представляващ парцел **** 1390 по плана на града, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и парцела, и избено помещение № 8. С определение от 13.12.2007 г. като ответник по иска е конституирана и С. С. У.- съпруга на ответника О. За следващото съдебно заседание, проведено на 19.02.2008 г., същата е била призована с призовка, връчена на съпруга й на 11.01.2008 г., а за останалите съдебни заседания, проведени пред първоинстанционния съд - при условията на чл. 41, ал.6 ГПК /отм./ Постановеното по гр.д. № 3426/01 г. решение на Русенския районен съд е съобщено на С. У. с обявление, връчено на 27.01.2009 г. чрез О. Д. Против това решение О. Д. и С. У. са подали въззивна жалба чрез адв. Д. С. С молба от 16.03.2009 г. пред въззивния съд С. С. У. е предявила против Т. Д. С. по реда на чл. 118 ГПК/ отм./ отрицателен установителен иск за собственост с искане да бъде установено, че ищцата по първоначалния иск за ревандикация не е собственик на процесния недвижим имот. Обосновано и законосъобразно е становището на въззивния съд, че е недопустимо предявяването на инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК / отм./ за пръв път пред въззивната инстанция. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 118 ГПК/ отм./, съгласно която такъв иск може да бъде предявен най - късно до приключване на устните състезания в първата инстанция. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че жалбоподателката У. е не е била констиуирана редовно като страна по делото пред първоинстанционния съд, а това е станало едва във въззивното производство, когато й е бил връчен препис от исковата молба. Жалбоподателката е била конституирана като нов ответник по делото наред с първоначалния по реда на чл. 117 ГПК/ отм./ от Русенския районен съд в съдебно заседание, проведено на 13.12.2007 г. Съгласно чл. 117, ал.4 ГПК/ отм./ искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба против него, а не от деня, когато същата му е била връчена. Поначало в случаите, когато ответникът е бил редовно призован за съдебните заседания, невръчването на препис от исковата молба не съставлява същество нарушение на процесуални правила, защото реално не е бил лишен от правото на участие в процеса и от възможност да организира защитата си – той би могъл са се запознае с исковата молба и доказателствата към нея, да поиска да му бъде връчен препис от тях, да направи своевременно своите искания и възражения. В обобщение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът