Определение № 3850 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Т. К. срещу определение № 1788/09.04.2025г. по гр.д. № 3922/24г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 201/31.03.2024г. по гр.д.№ 306/23г. по описа на ОС Велико Търново и е прекратено касационното производство. Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение с довод, че за определяне прага на касационно обжалване в случая следвало да се отчете, че договорите – предмет на предявените искове, касаели един и същи недвижим имот. Насрещните страни – ответниците Г. С. П. и П. М. П., не са депозирали отговор на жалбата. Частната жалба е допустима, а атакуваното определение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съображенията на настоящия състав са следните: Жалбоподателката е предявила в обективно и субективно кумулативно съединение два иска по чл. 227, ал.1, б.“ в“ ЗЗД. Исковете са облигационни и цената им се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото даренията, чиято отмяна се иска, имат за предмет право на собственост върху недвижим имот. В тази връзка е ирелевантно за определяне цената им обстоятелството, че с всеки от двата договора се прехвърлят идеални части от правото на собственост върху един и същ недвижим имот. Доводът на жалбоподателката за обратното игнорира облигационния характер на исковете и не намира опора в закона. Няма спор относно определената по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК цена на исковете – съответно 3994,16 лева и 1711,79 лева. Явно е, че тя е под прага за касационно обжалване по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК, поради което въззивното решение е необжалваемо. Воден от горното, настоящият състав на ВКС