Определение № 4334 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3829/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [община] чрез адв. А. А. за спиране изпълнението на въззивно решение № 73/22.04.26г. на ВТАС, постановено по в.гр.д. 43/ 26г., с което Общината е осъдена да плати на Б. М. 32211, 39 евро неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД. Към молбата за спиране молителят представя преписи от въззивното решение и касационната жалба, доказателство за подаване на касационната жалба по електронен път в срок и документ за внесена гаранция по сметка на ВКС, както и адвокатско пълномощно. ВКС счита, че молбата за спиране е основателна. С въззивно решение № 73/22.04.26г., постановено по в.гр.д. 43/ 26г. на ВТАС [община] е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да плати на Б. М. 32211, 39 евро неимуществени вреди. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Общината в срок- Общината е получила препис от решението на 01.06.26г., а касационната жалба е подадена по електронен път на 01.07.26г.. [община] е внесла гаранция за спиране изпълнението на въззивното решение, видно от платежно нареждане за 32211,39 евро, която сума е налична по сметката на ВКС към днешна дата съгласно удостоверяване от счетоводител при ВКС. Молбата за спиране е подадена от надлежно упълномощен адвокат. Налице са предпоставките на чл. 282, ал.2 ГПК и молбата за спиране следва да се уважи. Въззивното осъдително решение подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 404, т.1, пр.2 ГПК, а изпълнителната му сила може да се спре при касационно обжалване чрез внасяне като гаранция на сумата, за която молителят е осъден- чл. 282, ал.2, т.1 от ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение