Определение № 8816 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на С. Н. Д., чрез процесуален представител против Определение № 1184/09.07.2025г., постановено по адм. дело № 92/2025г. на Административен съд - Търговище, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на лицето против Решение № 981/03.06.2025г., постановено по адм. дело № 92/2025г. на същия съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. Моли съда да отмени оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадена от С. Д. касационна жалба първоинстанционният съд е приел, че последната е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изложил е мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението на административния съд по дела свързани с обжалване на актове на публичен изпълнител във връзка с налагане на предварителни обезпечителни мерки не подлежи на оспорване. Поради това е прието, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, при които касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 197, ал. 4 ДОПК решението на административния съд, постановено по жалба против решение на директора на компетентната ТД на НАП, с което органът се произнася по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки, не подлежи на обжалване. Тъй като касационната жалба е подадена против съдебно решение, което не подлежи на касационно оспорване, същата, на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. 215, т. 4 АПК, правилно е оставена без разглеждане от съдията-докладчик в първоинстанционния съд, извършил проверка за основанията по чл. 215 от АПК. При наличие на изрична регламентация в ДОПК, явяващ се специален спрямо АПК, твърденията на касатора за обжалваемост на решенията от процесния вид на общо основание са неоснователни. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,