Определение № 364 от 05.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1116/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ответник в производството - „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 15 от 19. 01. 2022 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 9 по описа на съда за 2021 г., с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска се отмяната му и връщането на делото на сезирания касационен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „ [улица]“ ЕООД не е депозирал отговор на жалбата в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по делото е образувано по касационна жалба на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД - [населено място], срещу решение № 345 от 07. 02. 2020 г., постановено по в.т.д. № 4124/2018 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след отмяна на решение № 944 от 14. 05. 2018 г. по т. д. № 7416/2016 г. на Софийски градски съд, са обявени за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ГМ ПРЕС“ АД /н./ следните договори: Договор, сключен на 26. 06. 2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7873/26. 06. 2014 г. на нотариус И. с рег. № 271 на НК, с който „ГМ ПРЕС“ АД прехвърля на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД 6500 дяла от капитала на „Издателска къща Марица“ ЕООД; договор, сключен на 26. 06. 2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7876/26. 06. 2014 г. на нотариус И. с рег. № 271 на НК, с който „ГМ ПРЕС“ АД прехвърля на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД 6100 дяла от капитала на „Хасковска Марица“ ЕООД; договор, сключен на 26. 06. 2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 7871/26. 06. 2014 г. на нотариус И. с рег. № 271 на НК, с който „ГМ ПРЕС“ АД прехвърля на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД 6100 дяла от капитала на „Струма“ ЕООД. За да приеме образуваното по повод на жалбата касационно производство за недопустимо и да го прекрати с обжалваното определение, сезираният с жалбата касационен състав е посочил, че с обжалваната част от решението на Апелативен съд - София по в.т.д. № 4124/2018 г., по повод предявени искове от „ [улица]“ ЕООД - кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „ГМ ПРЕС“ АД /н./, са обявени за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността НА „ГМ ПРЕС“ АД /н./ три договора, сключени на 26. 06. 2014 г. с нотариална заверка на подписите, с които „ГМ ПРЕС“ АД е прехвърлило на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД притежавани от него дялове в капитала на „Издателска група Марица“ ЕООД, „Хасковска Марица“ ЕООД и „Струма“ ЕООД. В хода на производството пред Апелативен съд - София е постановено решение № 1619 от 18. 09. 2019 г. по т.д. № 5378/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „ГМ ПРЕС“ АД /Н./ и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър. Решението е влязло в сила на 22. 04. 2021 г. - след датата на подаване на касационната жалба на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД срещу решението по в.т.д. № 4124/2018 г. на Апелативен съд - София /15. 06. 2020 г./ и образуване на производството по касационно търговско дело № 9/2021 г., което е прекратено с обжалваното определение. От извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че на основание влязлото в сила решение по т.д. № 5378/2014 г. на Софийски градски съд „ГМ ПРЕС“ АД /н./ е заличено от Търговския регистър на 03. 08. 2021 г. С вписване на заличаването ответникът по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ „ГМ ПРЕС“ АД /н./ е загубил качеството си на юридическо лице, а едновременно със загубата на правосубектност е отпаднала и процесуалната правоспособност на дружеството да участва като страна - ищец и ответник, в гражданския процес. Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск от и срещу дружеството, за която съдът следи служебно по време на висящността на делото във всички негови фази. В практиката на ВКС няма спор, че в хипотезите на чл. 647 ТЗ е налице съвместна процесуална легитимация на страните по оспорваната като относително недействителна сделка, поради което в случая допустимостта на касационното производство е обусловена от участие в процеса не само на приобретателя на дружествените дялове по договорите от 26. 06. 2014 г. - касаторът „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД, но и на прехвърлителя на дяловете - заличеният длъжник в производство по несъстоятелност „ГМ ПРЕС“ АД. Заличаването на „ГМ ПРЕС“ АД /н./ от Търговския регистър съставлява процесуална пречка за провеждане на касационното производство с участие на всички надлежни страни по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ и с оглед на това производството подлежи на прекратяване като недопустимо. Искането на касатора „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД за обезсилване на обжалваното въззивно решение и за прекратяване на производството по делото по причина на настъпилото в хода на разглеждане на иска заличаване на ответника „ГМ ПРЕС“ АД /н./ е прието от касационния състав за неоснователно с мотиви, че тъй като до момента на заличаването му от Търговския регистър ответникът „ГМ ПРЕС“ АД /н./ е бил правосубектен и е притежавал изискуемата от чл. 26, ал. 1 ГПК процесуална правоспособност, то и постановеното с негово участие въззивно решение не е недопустимо и няма законово основание за обезсилването му. Вписването на заличаването на дружеството има действие занапред, т.е. след 03. 08. 2021 г. и тъй като е последващо спрямо датата на постановяване на въззивното решение /07. 02. 2020 г./, то има значение единствено за допустимостта на образуваното по повод на касационната жалба на „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД касационно производство, не и за допустимостта на решението /което ще влезе в сила по отношение на ищеца „ [улица]“ ЕООД /н./ и на ответника - касатор „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД/. Обжалваното определение е правилно. Триинстанционният исков процес е единен, но всяка от фазите му, протичаща в установените от процесуалния закон три съдебни инстанции, се ползва и с относителна самостоятелност. И при действието на ГПК от 2008 г. са налице съществени разлики в правомощията на съда и на страните във всяка от трите съдебни инстанции, осигуряващи законосъобразно протичане и приключване на исковия процес с влязъл в сила съдебен акт. Принципно правилно е твърдението на жалбоподателя, основано главно на разрешенията в доктрината и практиката, че предпоставките за допустимост на иска следва да са налице през цялата висящност на процеса от образуването му до приключването му с влязъл в сила акт, а отпадането на положителна, съответно - възникването на отрицателна процесуална предпоставка и в хода на процеса, препятства приключването му с акт по съществото на спора, с разрешаването на който съдът е сезиран. В същото време обаче процесуалните правила следва да осигуряват в най-пълна степен и най-адекватна защита на субективните материални граждански права на правните субекти, при съобразяване и на особеностите на конкретното, заявено за съдебна защита, субективно материално право. В конкретният процесен случай това означава да се съобразяват спецификите на производството по несъстоятелност и изрично законоустановените негови цели, като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници /срв. чл. 607, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/, при отчитане и на специалния характер на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за предявяването и разглеждането на които именно поради спецификите им, са предвидени и специални процесуални правила /срв. пр. чл. 621а, чл. 649 ТЗ/. Безспорно е прието в практиката на ВКС, както това е посочил и прекратилият производството касационен състав, че в производство по иск, като процесния - по чл. 647 от ТЗ пасивната процесуална легитимация на ответниците - страни по атакуваната сделка, в случая - частният жалбоподател /приобретател по сделката/ и заличеното дружество /негов праводател/, е съвместна. Също безспорно е, че заличеното търговско дружество, изгубило с това правосубектността си, не е и не може да бъде процесуално правоспособно, съответно - и да участва като страна в исковия процес /срв. чл. 26, ал. 1 от ГПК/. При така изложеното съвместната процесуална легитимация на ответниците в производството, при заличаването на един от тях обуславя прекратяването на производството по делото в цялост, независимо от обстоятелството, че другият ответник е запазил правосубектността си и процесуалната си правоспособност, съответно - и качеството си на страна по делото. Доколкото заличаването на единия ответник е породило действието си по време на висящността на делото пред ВКС и това заличаване има действие занапред, то на прекратяване като недопустимо подлежи именно касационното производство. В същото време обаче доколкото другият ответник съществува в правния мир като субект на правото, съответно - и като надлежна страна в исковия процес, не са налице условия, още по-малко пък - задължение за прекратилия производството касационен състав, да обезсили постановените по делото въззивно и първоинстанционно решения. Същите са постановени по приключили в съответната съдебна инстанция производства, с участието на всички легитимирани да вземат такова участие в тях участници /страни/, включително и заличеният с действие занапред по време на висящността само на касационното производство търговец - другар на жалбоподателя. Поради изложеното и като допустими съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество, след прекратяване на касационното производство същите подлежат не на обезсилване, а влизат в сила и пораждат правното си действие. Това не противоречи на принципната необходимост, обуславяща съвместната процесуална легитимация на ответниците по искове като процесния, доколкото след заличаването на едната от страните /търговец/ по атакуваната сделка, постановяването на различни влезли в сила съдебни актове по отношение на двете страни по същата сделка, е практически невъзможно. В същото време това разрешение държи в най-пълна степен сметка и за изтъкнатите по-горе особености на конкретното производство, като такова за попълване на масата на несъстоятелността, доколкото запазва правното действие на постановеното по специалния иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ влязло в сила решение по отношение на лицата, за които същото има такова действие /срв. чл. 649, ал. 5, изр. 2 от ТЗ/. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия