Определение № 13833 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. В. М. от гр. София, срещу Определение №10134 от 27.09.2024 г. по адм.д. №8489/2024 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, В ЧАСТТА с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Определение № 5857 от 21.05.2024 г. по адм. дело №2697/2023 г. на Административен съд София - град и е прекратено производството по делото в тази му част. Ответникът - ректорът на Софийския университет "Климент Охридски" не изразява становище по жалбата. При извършената проверка, Върховният административен съд, II колегия - петчленен състав, установи, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело №8489/2024 г. на Върховния административен съд е образувано по частни жалби на В. Б. М. и Е. В. М. срещу Определение № 5857 от 21.05.2024 г. по адм. дело №2697/2023 г. на Административен съд София - град, с което са оставени без разглеждане частните жалби на В. Б. М. срещу Разпореждане №8750 от 12.10.2023 г. по адм. дело №2697/2023 г. на Административен съд София - град. За да остави без разглеждане частната жалба на Е. В. М. и да прекрати производството в тази му част, тричленният състав на ВАС е приел, че подадената от Е. В. М. частна жалба срещу Определение № 5857 от 21.05.2024 г. по адм. дело №2697/2023 г. на Административен съд София - град е недопустима, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването му, по смисъла на чл. 210 АПК. Определението е правилно. Частната жалба, въз основа на която е образувано производството пред тричленния състав на ВАС е подадена от Е. В. М., която не е подател на частните жалби пред АССГ, които са оставени без разглеждане. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Е. В. М. не разполага с процесуалното право да атакува оспореното определение. Правото на Е. В. М. да обжалва определението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, II колегия – петчленен състав,