Решение № 29 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 549/2012 г.

Решение № 29 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 549/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Професионална защита" [фирма] срещу решение от 6.12.2011 г. по гр. д. № 13671/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, IV състав, с което е потвърдено решение по гр. д. № 39893/2010 г. на СРС, 79 състав, изменено в частта за разноските с определение от 8.07.2011 г., с което е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед № 182/18.06.2010 г. на Управителя на дружеството дисциплинарно уволнение на Д. Н. С. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "младши инспектор" в отдел "Автопатрулна охрана" в "Професионална защита" [фирма], [населено място]. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Развиват се доводи, че съдът правилно е приел, че заповед № 182/18.06.2010 г., която е предмет на иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК е незаконна, доколкото няма валидно трудово правоотношение, което подлежи на прекратяване поради прекратяването му със заповед от 24.06.2010 г. Неправилно обаче след отмяна на тази заповед съдът е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Моли решението в частта, в която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което този иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Д. Н. С. от [населено място], [община], не взема становище по касационната жалба. С определение № 1303/22.11.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението в частта, в която съдът е уважил предявения иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК по следния правен въпрос: "Когато една заповед за дисциплинарно уволнение е отменена като незаконна, поради липса на валидно трудово правоотношение между страните към момента на връчване на същата, следва ли работникът да бъде възстановен на работа?" Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд приема следното: Производството по делото е образувано по искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ предявени от Д. Н. С. от [населено място], П. срещу "Професионална защита" [фирма], [населено място] за отмяна на дисциплинарната му уволнение, извършено със заповед № 182/18.06.2010 г., и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено не със заповедта, която е предмет на предявения иск, а със заповед от 24.06.2010 г. - също за дисциплинарно уволнение, връчена му при отказ на същата дата, което обстоятелство / връчването при отказ/ не е оспорено от ищеца. В тази връзка е посочено, че заповед № 182/18.06.2010 г. макар и от по- ранна дата е била връчена на 26.06.2010 г. С оглед на това е прието, че към момента на връчването й трудовото правоотношение вече е било прекратено със заповедта от 24.06.2010 г., поради което за работодателя не е съществувало потестативното право да извършва уволнение и само на това основание заповед № 182/18.06.2010 г. е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. При тези макар и различни от изложените от първата инстанция съображения, доколкото крайните изводи на двете инстанции са съвпаднали, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отмяна на заповед № 182/18.06.2010 г. на Управителя на "Професионална защита" [фирма]. Без да се излагат самостоятелни мотиви е потвърдено и решението в частта, в която ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие /както е в настоящия случай/, прекратяването настъпва с получаването на писменото изявление за неговото прекратяване - т. е заповедта за уволнение. С оглед на това и предвид данните по делото, изводът на въззивният съд, че към момента на получаване на процесната заповед за уволнение, трудовото правоотношение на ищеца вече е било прекратено, е правилен. Правилен е и извода, че това обуславя незаконосъобразност на заповед № 182/18.06.2010 г. Неправилно обаче въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В тази част решението е постановено при нарушение на процесуалния закон, поради липса на мотиви. Същото е неправилно и поради нарушение на материалния закон. В отговор на поставения въпрос следва да се посочи, че отмяната на заповедта, с която съществуващо трудово правоотношение е прекратено, възстановява положението преди уволнението - тоест възстановява се трудовото правоотношение такова каквото е съществувало преди незаконното уволнение. Когато междувременно това трудово правоотношение е прекратено на друго основание, в случая с друга заповед за уволнение, която е произвела действие преди процесната заповед, отмяната на последната не може да възстанови трудовото правоотношение в първоначалния му вид. Доколкото възстановяването на уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е функция на възстановеното трудово правоотношение, при липса на такова възстановяване и искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е неоснователно. . При този отговор на поставения материалноправен въпрос, решението с което се потвърждава решението за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постави ново решение, с което искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да се отхвърли. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.