Определение № 251 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4779/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Ц. против решение №231/26.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 299/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състава на съда е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че на 29.06.2015 г., между страните е бил сключен трудов договор,по силата на който ответникът е възложил ,а ищецът е приел да изпълнява длъжността ”строителен работник”,за неопределено време,с основно месечно трудово възнаграждение 360 лв. В трудовия договор са уговорени клаузи,според които той се сключва на основание чл.67,ал.1,т.1 КТ във вр. с чл.70 КТ,т.е. като безсрочен,но с клауза за изпитване без да е посочено в полза на кого, видно от посочения в него законов текст- чл.70 КТ. Правоотношението между страните е било прекратено със заповед № 27 на 02.10.2015 г. ,на основание чл.71 ал.1 КТ. Прието е от състава на съда, че срок за изпитване може да се уговори,както се посочи, както при сключване на договор за неопределено време,така и при всички видове срочни трудови договори,тъй като видът на трудовия договор е без значение за действителността на клаузата за изпитване. Възприето е от състава на съда, че за да възникне валидна уговорка за изпитване,в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл.66,ал.1 КТ,следва по ясен и недвусмислен начин да е посочено,че трудовото правоотношение е със срок за изпитване-т.е. да се отрази цифрово,че договорът се сключва при условията на чл.70,ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на нормата. При възприетото от съда, същия е приел, че няма законова пречка,ако работодателят прецени,че работникът не е показал резултати в работата си, които да го правят годен за заемане на конкретната длъжност,да предприеме действия по едностранното прекратяване на сключеният между страните трудов договор на основание чл.71,ал.1 КТ, стига това е сторено в рамките на 6-месечния законов срок,в който такова прекратяване е допустимо без да се дължи предизвестие.В случая трудовият договор е сключен на 29.06.2015г. и е прекратен на основание чл.71,ал.1 КТ на 02.10.2015 година,считано от същата дата, поради което въззивният съд е приел, че прекратяването е извършено в рамките на действието на 6-месечния срок за изпитване и това прави извършеното уволнение законосъобразно, при настъпване на последиците от разпоредбата на чл.71,ал.1 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/към момента на подаване на касационната жалба/. На първо място се твърди, че състава на съда, постановил обжалваното решение е следвало да си направи отвод, тъй като докладчика е постановил решение по друго дело, с идентичен предмет и страни, като по този начин е бил предубеден относно изхода на спора. Фактите по делото, към което насочва обосновката на поставения правен въпрос различни от посочените в изложението, доколкото с цитираното решение, постановено от докладчика по делото, по което е постановено обжалваното решение, не е постановено решение по съществото на спора, а е прието, че първоинстанционното решение е недопустимо и е обезсилено, докато с настоящото решение е постановено решение по съществото на спора, поради което и така поставения правен въпрос, относно възможността да се разгледа делото от състав с докладчик съдия, постановил решение по идентичен спор е неотносим към настоящото производство. Отделен е въпросът относно това, дали изложеното в правния въпрос съставлява основание за отвод на съдия и дали това е така във всички случаи. Втория правен въпрос е относно възможността да се приеме, че трудов договор е сключен на основание чл.70, ал.1 КТ, без в трудовия договор да е възпроизведено основното текстово съдържание на нормата. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, и тя е, че в договора следва да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70 ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на нормата, в какъвто смисъл е и постановеното въззивно решение. В този смисъл са множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - Решение № 215/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 722/2011г.,ІV г.о.;Решение № 376/26.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1405/2010г. ,ІV г.о.;Решение № 10/ 25.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 108/25.03.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4838/2013г. ,ІV г.о. и др. Съобразяването от страна на въззивния съд с тази задължителна съдебна практика, води и до липсата на касационното основание, сочено от касатора. Съдът е обосновал подборно извода си, защо приема, че срокът за изпитване е в полза на двете страни, като в тази насока е тълкувал волята на страните по договора. Ето защо е и неотносим правния въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражение на страните във връзка с предмета на спора, доколкото той е обоснован с твърденията, че съдът не е посочил в коя конкретна хипотеза на чл.70 КТ приема, че е сключен трудовия договор. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване, сочени от касатора по делото. Водим от горното, състава на ВКС