Определение № 382 от 06.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 626/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.248, ал.1 ГПК по повод подадена молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Т. Г., с вх.№ 9567 от 18.10.2013 г. на ВКС, за допълване на определение №772 от 18.10.2013 г. по настоящето т.д.№626/2012 г. на І т.о. в частта за разноските. С посоченото по-горе определение, постановено на основание чл.288 ГПК по повод касационна жалба на [фирма], не е допуснато до касационен контрол обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд в отхвърлителната му част. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника по касацията [фирма] не са присъдени направените по делото разноски за претендиран адвокатски хонорар по съображения, че плащането не е документирано със съответните удостоверителни документи. В настоящето производство [фирма] подържа, че тези констатации на съда не са съобразени с приложените към молбата му с вх.№2598/11.03.2013 г. списък на разноските и платежни документи. Ответникът по молбата [фирма] оспорва молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК по съображения, че платежните документи не са представени своевременно и евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата на [фирма] с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, а по същество- основателна. С молбата си с вх.№2598/11.03.2013 г. [фирма] е приложил списък на разноските по чл.80 ГПК, както и посочените в него платежни документи, а именно: две преводни нареждания за кредитни преводи №227654090 от 06.03.2013 г. и № [ЕГН] от 11.03.2013 г. за изплатени на адвокат Т. Г. по настоящето т.д.№626/2012 г. адвокатски хонорари в размер на по сумата 180 000 лв., общо 360 000 лв. С тях [фирма] е доказал още преди постановяване на определението по чл.288 ГПК №772 от 18.10.2013 г., че е заплатил уговореното с договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар общо в размер на 360 00 лв. Неоснователно е възражението на ответника по молбата [фирма], че платежните документи не са представени своевременно. Представянето им от [фирма] заедно с молбата от 11.03.2013 г. се доказва от последователно номерираните от съдебния служител страници на молбата и представените с нея платежни документи с номера 116-119, след което с №120 е номерирано постановеното от съда по настоящето дело Определение №75 от 14.03.2013 г. Възражението за прекомерност е преклудирано. То се прави за първи път в производството по чл.248 ГПК, а е следвало да бъде направено до закритото заседание на 18.10.2013 г., когато е постановено определението по чл.288 ГПК. По аргумент от чл.80 ГПК, както искането на страната за присъждане на разноски, така и възражението на другата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да бъдат направени най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, поради което страните вече не могат да осъществяват процесуални действия, свързани с постановяването на този съдебен акт/арг. от т.11 на ТР6-2012-ОСГТК/. При това [фирма] е могъл да се запознае с искането на [фирма] за присъждане на адвокатски хонорар, направено още с отговора му на касационната жалба от 26.07.2012 г. с приложен към него договор за правна помощ и съдействие с посочено договорено възнаграждение в размер на 360 000 лв. Същото се отнася и до молбата на [фирма] от 11.03.2013 г. с представените платежни документи. След постъпването й по делото са извършени множество процесуални действия от страните и съда, по повод на които [фирма] е имал възможност за се запознае и с тази допълнителна молба. Постановено е допълнително въззивно решение №778/22.04.2013 г. по т.д.№24/2010 г. на САС, за което [фирма] е бил уведомен и е получил препис от него на 27.05.2013 г., а на 05.07.2013 г. от [фирма] е постъпила и нова касационна жалба. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК състав на търговската колегия на Върховния касационен съд