Определение № 55 от 09.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 44/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. Т. и Б. Н. Д. срещу определение № 10886 от 27.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1251 от 2010 г. на Софийския градски съд, Търговска колегия, с което е отменено определение от 18.12.2009 г. на Софийския районен съд, 30 състав за прекратяване на гр.д.№ 33833 от 2009 г. в частта му по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В писмен отговор от 02.12.2011 г. ответниците по частната жалба Ц. И. С. и Л. А. И. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат два вида определения на въззивните съдилища: тези, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение на въззивния съд не е измежду тези два вида определения: с него не се оставя без уважение, а напротив- уважава се частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото. Поради това това определение не подлежи на обжалване и съответно подадената срещу него частна жалба следва да е остави без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение