Определение № 9321 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8990/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. М. П. против определение № 8083 от 22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1872/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, с която с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото. За да постанови този резултат е приел, че в случая не се изисква задължителна правна защита, интересите на частния жалбоподател и правосъдието са гарантирани в необходимата степен с оглед характера на производството и не се налага на страната да бъде предоставена правна помощ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Отправеното в случая до първоинстанционния съд искане за предоставяне на правна помощ не се основава на конкретни факти и обстоятелства, на твърдяна липса на правна грамотност и непознаване на правото. Напротив, жалбата до съда е надлежно аргументирана при посочване на относимите факти и правни разпоредби. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в жалбата съдът правило е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Неоснователни са доводите в частната жалба, че сам по себе си фактът за липса на средства за ангажиране на адвокат води до основателност на искането за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. От друга страна според чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая частният жалбоподател е подал жалба без да е ползвал правна помощ за консултация и/или изготвяне на документи за завеждане на дело, каквато възможност е предвидена в чл. 21, т. 1 ЗПП, а едва след образуване на съдебно производство формално иска предоставяне на правна помощ, при липса на твърдения за необходимост от такава. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя: когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ – чл. 24, от т. 1 до т. 3 ЗПП. В случая характерът на производството не предвижда задължителна адвокатска защита. Съобразно обективно установените от първоинстанционния съд обстоятелства – характер на производството и задължения на съда по провеждането му, настоящата инстанция споделя формирания в обжалваното определение извод, че предоставянето на правна помощ на П. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него. С оглед изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение