Определение № 422 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1554/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агро финанс“АД срещу определение №292/14.06.23г. по в.гр.д.№375/22г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта по присъденото по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. В частната жалба е наведено общо оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. Навеждат се доводи,че определеният от съда размер от 6900 лв. с ДДС е прекомерен и неоправдано висок, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Поддържа искане отмяна на определението на апелативния съд и уважаване на молбата с намаляване размера на възнаграждението, възложено му в негова тежест за плащане. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. С атакуваното пред настоящата инстанция по реда на частното обжалване определение Великотърновски апелативен съд е оставил без уважение молбата на дружеството-частен жалбоподател да измени решението си в частта, с която в полза на адвоката, представлявал насрещната страна ЕТ“Д. З.“ безплатно на основание чл.38 ал.1 ЗА, е присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 6900 лв. с включен ДДС. За да мотивира извода си за нейната неоснователност съставът е посочил,че размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо с оглед изхода на спора, подлежи на определяне по реда на чл.2 ал.5 и чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция; при обжалваем материален интерес от 44 853,31 лв. и 17 574,60 лв. то възлиза на 4238,26 лв. и на 1981,71 лв. съответно или общо 6219,97 лв. След прибавянето към тази сума на начисления върху нея ДДС от 1243,99 лв., минималният дължим размер на възнаграждението е 7463,96 лв. Тъй като определеният с решението размер е под него,съдът е заключил,че не е налице основание за намаляване. Така постановеното определение е неправилно. Трайно установена е съдебната практика на ВКС, че меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл.38 ал.2 ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение в редакцията му, която е действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на образуване на производството пред съответната инстанция, за защитата пред която са дадени пълномощията, тъй като отговорността за разноски се урежда от действащия закон, тя е материалноправен институт, по отношение на който изменението на нормативния акт,определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. В този смисъл са решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. на І т.о. на ВКС, определение № 460/21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900/2023 г. на I т.о. на ВКС, определение № 3160/23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3853/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 51/ 09.03.2017 г. по т. д. № 454/2016 г. на І т. о. на ВКС, определение № 152 по гр. д. № 50235/2016 г. на ІV г. о. на ВКС; определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV г. о. на ВКС и др. В случая адв. П. е бил упълномощен от ищцата с пълномощно,като на 16.06.2021г. е сключен и договор за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие с предмет да предяви отрицателен установителен иск срещу „Агро финанс“АД. Пред въззивната инстанция е бил представен втори такъв договор с предмет подаване на отговор на въззивна жалба по гр.д.№504/21г. и процесуално представителство пред АС Велико Търново при условията на чл.38 ЗА. Доколкото договорът няма дата, за най-късен момент на сключването му следва да се приеме датата, на която същият е представен пред съда,а тя е 18.10.2022г. Към този момент е действала редакцията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета с измененията в ДВ бр.68 /31.07.2020г. На последващото й изменение от 04.11.2022г. /с ДВ бр.88 от същата дата/ не е придадено обратно действие, поради което приложима е предходната редакция. Отказът на въззивния съд да измени решението си, съобразно молбата на частния жалбоподател, е неправилен и, като такъв, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК на „Агро финанс“АД бъде уважена, като въззивното решение в частта му за разноските бъде изменено. Изчислено,според посоченото в чл.2 ал.5 и чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, в посочената й редакция от 31.07.2020г., адвокатското възнаграждение за адв. П. за въззивната инстанция възлиза общо на 3519,36 лв. с включен ДДС. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение