Определение № 679 от 01.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2072/2014 г.

Производство по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. З., в качеството му на новоизбран управител на [фирма], адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.1, ап.1, срещу определение № 35/7.02.2014 по ч. т. д. № 30/2014г. на БАС, с което е потвърдено определение №1375/11.12.2013г. по ч.т.дело №681/2013г. на Окръжен съд - [населено място] за спиране, на основание на чл. 536, ал. 1 ГПК, регистърното производство, образувано по заявление образец А4 с вх. № 20131210183814 за вписване на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството за освобождаване на Т. Д. Т. като управител и за избора на П. Г. З. на тази длъжност и относно освобождаването на управителя на [фирма] с решение на СД на [фирма] от 27.11.2013г. от тази длъжност до приключване на т.д. №654/2013г. на Бургаския окръжен съд с влязло в сила решение. Апелативната инстанция е приела за неоснователни доводите за липсата на процесуална легитимация на Т., и след преценка на фактите по делото и представените писмени доказателства, е направила извод за необходимост за спиране на регистърното производство на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК поради висящо дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания охранителен акт. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Предмет на обжалване е съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Касационното обжалване е изключено на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. От обхвата на касационното обжалване, съгласно цитираната разпоредба, са изключени определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Константна е практиката на ВКС, ТК, че отказът на А. по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър подлежат на двуинстанционно разглеждане. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТР производство по чл. 25 ЗТР приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. В случая, с изменението на ал.3 на чл.536, ал.1 ГПК с ДВ бр. 99 от 2012г., определението по чл. 536, ал.1 ГПК подлежи на обжалване по реда на гл.21 ГПК. С осъществения от Бургаския апелативен съд контрол за законосъобразност на определението за спиране на регистърнато производство, въззивното определение е влязло в сила. С оглед изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Водим от горното ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение