Определение № 6199 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)/. Образувано е по частна жалба от П. В. К. от гр. Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 1619 от 20.02.2026г. по адм.д. № 2302/2025г. на Административен съд - Бургас, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от заплащането на разноски по делото. С частната жалба се твърди неправилност на определението на съда, като се навеждат съображения, че е частният жалбоподател не може да заплати определените разноски по делото за допуснатата на съдебно – графологична експертиза. Представя доказателства, че нетното му месечно възнаграждение е в размер на 484,21 евро, че не притежава недвижим имот или автомобил, както и че не разполага с достатъчно средства, за да заплати разноските по делото за изготвяне на допуснатата от съда експертиза. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде освободена от заплащане на разноски по делото. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение административният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК за освобождаването й от разноски по делото за допуснатата съдебно – графологична експертиза, а именно от заплащането на определения депозит в размер на 150 евро за вещо лице. Приел е, че не са налице кумулативно дадените в нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК условия за освобождаване от разноските по делото, тъй като е приел, че от доказателствата е видно, че К. разполага със средства да заплати определение депозит. Приел е, че това е така, тъй като трудовото му възнаграждение, надвишава определения размер на депозита. Оспореното определението е неправилно. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК са регламентирани критериите, въз основа на които се преценява възможността физически лица да бъдат освобождавани от заплащане на такси и разноски за производствата. Законодателят не е уредил лимитативно обхвата на обстоятелствата, релевантни за така извършваната преценка, но обосноваването на всяка молба за освобождаване от такси и/или разноски предполага ангажирането на писмени доказателства, удовлетворяващи минимално необходимите изисквания по чл. 83, ал. 2, т. 1 - 6 ГПК. Ето защо за установяване на елементите от правопораждащия фактически състав на произтичащото от чл. 83, ал. 2 ГПК субективно право за освобождаване от следващите се разноски по производството на делото, се обсъждат всички предвидени в закона обстоятелства, формиращи имуществения статус на физическото лице. Представената декларация за материалното и гражданското състояние, във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, обосновава наличие на предпоставките за освобождаване на частния жалбоподател от разноски по делото. Видно от доказателствата лицето получава трудово възнаграждение в размер на 484,21 евро. Представени са пред настоящата инстанция и доказателства за това, че няма други доходи, както и че не притежава недвижим имот или моторно превозно средство и че член от семейството му - родител, страда от заболяване, чието лечение в момента налага сериозен разход за лекарства всеки месец. Посочените обстоятелства оборват извода на първоинстанционния съд, че частният жалбоподател разполага с доход, с който да поеме разноските по делото за изготвянето на съдебно-графологична експертиза. По изложените съображения изводът на Административен съд - Бургас, че не са налице основания за освобождаване на П. В. К. от заплащане на разноските по делото е незаконосъобразен. Поради това оспореното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което К. бъде освободен от заплащането на разноски по адм.д. № 2302/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,