Решение № 7326 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район „Витоша“, Столична община, против решение № 39019/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11153/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, Ц. Г. Ш., чрез адвокат Шаркова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Ц. Г. Ш. мълчаливия отказ на кмета на Район „Витоша“, Столична община да извърши заявената от нея административна услуга - да издаде удостоверение за наличие или липса на акт собственост за недвижим имот, и е върнал преписката на административния орган за извършване на услугата в 7-дневен срок от получаването ѝ. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел на първо място наличието на формиран мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга, подлежащ на обжалване, а на следващо място е приел незаконосъобразност на същия, доколкото административният орган, в предвидения от закона срок, не е изпълнил задълженията си по закон да издаде исканото удостоверение. Съдът е приел, че административната услуга е заявена на 10.10.2025 г. и е следвало да бъде извършена до 17.10.2025 г., в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. В производството по извършване на административната услуга релевантният факт е дали конкретният имот е актуван като държавна или общинска собственост. Извършването на административната услуга обхваща издаването на акт, с който се удостоверява единствено този факт. Органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да извърши заявената административна услуга. По тези съображения АССГ е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган със задължението да извърши услугата в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на защита на страната не е нарушена в съдебното производство. Обжалваното решение съдържа изискуемите се от закона мотиви. Настоящият състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга, която съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл. 57, ал. 2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до седем дни от датата на започване на производството, което в случая не е сторено. Твърденията, които навежда касатора относно приложимостта на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за общинската собственост, а именно, че срокът за издаване на писмено удостоверение след проверка в актовите книги е двуседмичен от датата на подаване на искането, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от ЗОС определя единствено, че за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, съответно, не е относима към срока, в който исканото удостоверение следва да се издаде, а именно този по чл. 57, ал. 2 АПК. Наредбата за общинската собственост е подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, при което предвиденият в чл. 34, ал. 5 от нея двуседмичен срок не следва да се прилага при противоречието му с чл. 57, ал. АПК съгласно чл.15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от ответника по касация искане, както и представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.12.2025 г., на Ц. Г. Ш. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в размер на 511, 29 евро, договорена и заплатена сума в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,