Определение № 636 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 392/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 77 от 4 февруари 2014 г. производството по делото бе спряно от настоящия съдебен състав до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, предвид значението на отговора на ВКС по т. 4 от тълкувателното решение за настоящия спор. Тъй като тълкувателното решение е постановено, производството по делото следва да се възобнови. Производството е образувано по частната касационна жалба на [фирма], Е.[ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. С. Ч., против определение № 285 от 28 октомври 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 1144 от 13 март 2013 г. по ч.гр.д. № 580 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2013 г. за отхвърляне заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу Т. Д. И. от [населено място] – авалист на запис на заповед от 25 март 2008 г., за заплащане на сумата от 10550,06 лева лихва за периода 21 януари 2011 г. – 29 януари 2013 г. В жалбата се поддържат доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като на заявителя в производството не са давани указания за поясняване на заявлението както от първата, така и от въззивната инстанция. Ответникът Т. Д. И. от [населено място] не взема становище по частната касационна жалба. С обжалваното определение съдът приема вземането за изискуемо и спрямо авалиста, тъй като записът на заповед е бил надлежно предявен на издателя. Посочено е, че с разпореждане районният съд изрично е указан на заявителя да уточни претенцията си за лихва, като внесе дължимата държавна такса по тази претенция, но такса не е била внесена, поради което претенцията в тази й част правилно е била отхвърлена. Касационният съд приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане. Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18 юни 2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. За да възприеме това разрешение, ВКС сочи, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК и не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Следователно, въпросът за обжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство, е разрешен обвързващо от ОСГТК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение