Определение № 180 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2018 г.

Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 5860/2017 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молба вх. № 4347 от 08.03.2018 г. на Д. Д. П. от [населено място] за издаване на изпълнителен лист за присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Срещу разпореждането е постъпила частна жалба вх. № 5639 от 26.03.2018 г. от Д. Д. П., съдържаща оплаквания за незаконосъобразност в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 2000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна предвид следните съображения: Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат всички влезли в сила решения и определения на съдилищата, както и невлезлите в сила осъдителните решения на въззивните съдилища. С нормата на чл. 243, ал. 2 от ГПК е създадено изключение на това правило - не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ. Когато с въззивното решение е осъдена П... на Р... Б..., имаща статут на държавно учреждение, изпълнение на невлязлото в сила решение не се допуска съгласно чл. 243, ал. 2 от ГПК. С решение № 469 от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 5860/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 09.05.2017 г. по гр. д. № 8024/2015 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Д. Д. П. от [населено място] против П... на Р... Б..., осъдена да заплати сумата от 5000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 2000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди. С касационна жалба вх. № 4377 от 09.03.2018 г. П... на Р... Б... е обжалвала въззивното решение само в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. В необжалваната част въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.2 ГПК и подлежи на принудително изпълнение. Предвид изложеното, отказвайки да издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила въззивно решение по отношение на вземането за имуществени вреди, съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК. В тази му част въззивното решение подлежи на принудително изпълнение като влязло в сила на основание чл. 404, т.1, пр. І-во ГПК, поради което разпореждането на въззивния съд следва да бъде отменено в тази му част и постановено издаването на изпълнителен лист за сумата от 2000 лева. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение