Определение № 3595 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 157, ал. 4 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София против Определение № 952/29.01.2026 г. по адм. дело № 712/2026 г. по описа на Върховния административен съд - Осмо отделение в частта, с която съдът е продължил спирането на изпълнението на ревизионен акт № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, до окончателното приключване на спора по обжалването му пред съда. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на оспорения съдебен акт. Иска се определението да се измени и да се постанови спиране на изпълнението на ревизионния акт до окончателното приключване на спора по обжалването му пред съда, но не по-късно от 09.01.2027г. Ответната страна по частната жалба - „Луфтханза Техник София“ ООД, не е изпратило писмен отговор в срока по чл. 232 АПК. След анализ на заявените в жалбата твърдения и искания, като взе предвид приложените по делото доказателства и съобрази закона, настоящият Петчленен състав на Първа колегия на ВАС приема от фактическа страна следното: "ЛУФТХАНЗА ТЕХНИК СОФИЯ" ООД е обжалвало ревизионен акт № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София. В производството пред Административния съд София - град по адм. дело № 5663/2023 г., по негово искане, съдът се е произнесъл с две определения като с първото от тях е било постановено спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 153, ал. 4 ДОПК за срок до 09.01.2025 г., а с второто - спирането е било удължено със срок до 09.01.2026 г. Искането за спиране е било уважено въз основа на представена безусловна и неотменима банкова гаранция, която е удължена до 23.01.2026 г., като сумата е променена от 1 000 000 лв. на 1 150 000 лв., и която покрива задълженията по акта, в това число главницата и лихвите до датата на подаване на искането до съда. По съдебно-административното производство първоинстанционният съд се е произнесъл с решение № 34986 от 24.10.2025 г., с което е отхвърлил жалбата на „Луфтханза Техник София“ ООД. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от процесуалния представител на „Луфтханза Техник София“ ООД, по която е образувано адм. д. № 712/2026 г. по описа на Върховния административен съд - Осмо отделение. Във връзка с изтичане на действието на банковата гаранция издадена във връзка със спирането на действието на оспорения ревизионен акт, касаторът „Луфтханза Техник София“ ООД е подал молба по адм. дело № 712/2026 г. по описа на Върховния административен съд - Осмо отделение за продължаване на срока на спиране на изпълнението, като е приложил заверено копие от промяна №4 от 08.01.2026 г. към Банкова гаранция № BGBTFSBGI0001013, с която банковата гаранция е удължена до 23.01.2027 г., като сумата е променена от 587985,66 евро на 637985,66 евро, и която покрива задълженията по акта, в това число главницата и лихвите до датата на подаване на искането до съда. С оспореното понастоящем Определение № 952/29.01.2026 г. по адм. дело № 712/2026 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Осмо отделение е уважил така подадената молба и е продължил спирането изпълнението на ревизионен акт № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, до окончателното приключване на спора по обжалването му пред съда. С частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София пред настоящия петчленен състав е повдигнат спор единствено относно срока на спиране на изпълнението на оспорения ревизионен акт. При разглеждане на допустимостта на частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, съдът констатира, че тричленен състав на Върховния административен съд - Осмо отделение се е произнесъл с окончателен съдебен акт по касационната жалба на „Луфтханза Техник София“ ООД, като е отменил решение № 34986/24.10.2025г., постановено по адм. дело № 5663/2023г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските, и вместо това е постановил отмяна на Ревизионен акт № Р-29002921006937-091-001/23.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 393/30.03.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. и 2016г. общо в размер на 554 203.51лв. главница и 349 243.47лв. лихви за забава. Горното обуславя извод, че за частния жалбоподател правният интерес от атакуване на определението за продължаване спирането на изпълнението на ревизионния акт е отпаднал, доколкото с влязъл в сила съдебен акт оспореният ревизионен акт е отменен и последиците на спирането са отпаднали. Спирането на изпълнението по своята правна същност представлява временна обезпечителна мярка с акцесорен характер спрямо висящността на спора относно законосъобразността на административния акт, насочена към преустановяване на неговото принудително изпълнение до окончателното разрешаване на спора. Действието на тази мярка е обусловено от съществуването на годен за изпълнение административен акт и от необходимостта да се предотвратят неблагоприятните последици от неговото изпълнение в рамките на висящия процес. С постановяване на окончателен съдебен акт, с който ревизионният акт е отменен, отпада самото изпълнително основание, респективно възможността за неговото принудително изпълнение. В този смисъл спирането губи своя предмет и правно действие, тъй като не съществува акт, чието изпълнение да бъде спирано. Последиците на спирането се изчерпват с преустановяване на изпълнението до приключване на спора, но при отмяна на административния акт те се поглъщат от настъпилия по-благоприятен за оспорващия резултат – отпадане на самото задължение. Поради това спорът относно продължителността и обхвата на спирането става лишен от предмет, а произнасянето по него – процесуално недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,