Определение № 353 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4416/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Г. Д. П. – ищец по делото - срещу определение на Пернишки окръжен съд № 539 от 15.06.2023 г. по гр.д.№ 669/ 2022 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 162 от 06.04.2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел искането за ненадлежно упражнено поради невключване на разноските, които претендира, в представения пред въззивния съд списък по чл.80 ГПК. Касаело се за разноски, дължими за първоинстанционното производство, след като въззивният съд счел жалбата му за основателна и увеличил размера на присъденото обезщетение. Те били включени в списъка по чл.80 ГПК, представен пред първата инстанция, а във въззивната жалба изрично било поискано заплащане на разноските дължими и за двете съдебни инстанции. Поддържа, че за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение, съразмерно на увеличения от въззивния съд размер на обезщетението – 2 650 лв по основното производство пред първата инстанция и 1 525 лв за обезпечително производство. Затова счита за неправилно въззивното определение, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските и моли за отмяната му и за допускане на исканото изменение. Ответната по частната жалба страна „Струма про инженеринг“ ЕООД я оспорва като поддържа, че обжалваното определение е правилно. Разноските, които ищецът претендирал допълнително, не били включени в представения от него списък по чл.80 ГПК пред въззивния съд, а според установената съдебна практика списъкът задавал пределите на произнасянето на съда по претенциите на страните за разноски. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – частично основателна. Основното производство е образувано по искова молба на Г. Д. П. срещу „Струма про инженеринг“ ЕООД, предявен е осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука в размер 120 000 лв /част от вземане в общ размер 150 000 лв/. С решение на Пернишки районен съд от 27.06.2022 г. по гр.д.№ 384/ 2020 г. искът бил уважен до размер 35 000 лв и съразмерно с това било определено възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на оказалия безплатна адвокатска помощ процесуален представител на ищеца – 2 191 лв. Процесуалният представител на ищеца е поискал това решение да бъде изменено в частта за разноските и по искането съдът постановил определение № 260250/ 20.09.2022 г., с което го уважил частично, като увеличил дължимото възнаграждение с 10,45 лв. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Обжалвано е от ищеца решението по същество на спора, по жалбата се произнесъл Пернишки окръжен съд, който с решение № 162 от 06.04.2023 г. по гр.д.№ 669/ 2022 г. увеличил размера на дължимото обезщетение с 25 000 лв и разпределил отговорността за разноските във въззивното производство. Процесуалният представител на ищеца поискал това решение да бъде изменено в частта за разноските, като съобразно увеличения размер на обезщетението бъде определено възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция. С обжалвания в настоящето производство акт въззивният съд отхвърлил искането по съображения, че в представения пред него списък по чл.80 ГПК разноски за първоинстанционното производство не били посочени. Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а съгласно чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От друга страна съгласно чл.38 ал.1 т.2 ЗА адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно чл.38 ал.2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по размер и осъжда другата страна да го заплати. В случая са представени още в първоинстанционното производство договори за правна защита и съдействие, видно от които адвокат С. и ищецът са се съгласили адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА както в исковото производство, така и в производството по предварително обезпечаване на бъдещия иск. Затова и доколкото искът е частично уважен, правилно първоинстанционният съд е осъдил ответника да плати възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ съразмерно на уважената част. Въззивният съд, който по жалба на ищеца е увеличил размера на присъденото обезщетение, също правилно е осъдил ответника да плати такова възнаграждение за въззивното производство, но неправилно е отказал да присъди дължимото в първоинстанционното производство съобразно увеличения размер. Съображението, че разноските за първата инстанция не са посочени в представения списък по чл.80 ГПК пред въззивната, не е релевантно, защото когато представя списъка страната не знае дали жалбата и ще бъде уважена и в какъв размер, съответно в какъв размер би било дължимото възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска помощ. Достатъчно е, че тя изрично е поискала присъждане и на дължимите за първата инстанция разноски във въззивната жалба и е представила списък на тези разноски пред първата инстанция. В тези случай въззивният съд е длъжен, съобразно чл.81 ГПК, при уважаване на жалбата изцяло или отчасти, да присъди допълнително разноски за първата инстанция, съобразно резултата от обжалването. Обратното е прието в обжалвания акт, поради което той се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При отмяната настоящата инстанция действа при условията на пълен въззив /Тълкувателно решение № 6/ 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГТК, ВКС/ затова тя следва да се произнесе по искането по същество, като съобрази, че определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК е влязло в сила и че то предопределя параметрите на настоящето произнасяне. При цена на иска от 120 000 лв минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 НМРАВ /редакция преди измененията ДВ бр.88/ 2022 г., при която е оказана безплатната адвокатска помощ пред първата инстанция/ възлиза на 3 930 лв, а съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи 1 965 лв. Възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ в обезпечителното производство се определя по размер съгласно нормата на чл.7 ал.7 НМРАВ и възлиза на 2 780 лв, съобразно уважената част от иска се дължат 1 390 лв. Общо за оказаната безплатна адвокатска помощ в първата инстанция ответникът дължи 3 355 лв, а присъдените от тази инстанция са в размер 2 201,25 лв. Въззивният съд, променяйки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е следвало да присъди допълнително възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в първата инстанция и в обезпечителното производство в общ размер 1 153,75 лв и в този смисъл решението му следва да бъде изменено. В останалата част искането за изменение на решението е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд